Появата на политическата партия на Свали Трифонов на сцената е едновременно новост и нещо познато. Преди всичко, защото „Шоуто на Слави“ беше не само развлекателно, но и явно политическо. Критичен (почти) към всички, неговият основен водещ и автор се превърна в икона за значителна част от българските граждани. Шоуто се гледаше от мнозина, мнозина приемаха неговите послания (включително политически), набра фенове и през 2016 г. заяви политически проект: предложение за национален референдум по няколко точки, най-важните от които беше промяната на избирателната система в мажоритарна.
Всъщност оттогава съществува и този политически проект, макар политическата партия „Има такъв народ“ да е основана през февруари 2020 г. Веднага след това последваха дълги протести, искащи оставката на Бойко Борисов (а с това предсрочни избори) и на главния прокурор. От едно ново управление обществото очакваше начало на реформа, която да премахне „захвата на държавата“ от частни интереси и използването на публичната власт за частно обогатяване и натиск върху политическите противници. Това, разбира се, включваше и ревизия на управлението на ГЕРБ, особено на такива скандали като този с „чекмеджето“, „къщата в Барселона“, изтеклите различни записи на необичайни квалификации и най-вече на подозирани, но прикривани заплахи в думите на Бойко Борисов. Обществото очакваше повече справедливост и по-малко неравноправие, повече упорита и смислена работа на институциите и по-малко самохвалство, повече работа и по-малко приказки.
Какво е ИТН?
Поне три партии официално припознаха протестите като част от тяхната политическа позиция: коалицията „Демократична България“ (ДБ), партията на Мая Манолова и „Отровното трио“ (Изправи се! Мутри вън – ИСМВ) в съюз с „Движение 21“ на Татяна Дончева и Единната народна партия (ЕНП) с Мария Капон, „Има такъв народ“ (ИТН) на Слави Трифонов. Въпреки присъствието на много социалисти на протеста, БСП се оказа в позиция на „неприпозната“ от протестиращите и на „партия на статуквото“, също като ГЕРБ и ДПС.
Най-големи бяха очакванията към ИТН, и на 4 април 2021 г. станаха втори по брой на получените гласове. Това очевидно ги стресна, вероятно те не го очакваха и се оказаха неготови да предложат правителство (както и да го договарят). Предпочетоха монологичното общуване с публиката и с другите партии, вероятно разочароваха мнозина от гласувалите за тях. Въпреки това, енергията за промяна отново ги извежда към второ място, възлага им надежди.
Но ИТН не е партия в класическия смисъл на думата, защото не може да разчита на някаква сравнително устойчива лоялност, няма устояли структури в обществото, много по-скоро е „електорален комитет“ около популярната фигура на Слави Трифонов. Напомнят на НДСВ от самото му начало, донякъде и на ГЕРБ, като вместо бивши военни и полицаи, разчитат по места на местни професионалисти. Широкият и разнороден кръг от избиратели не е „партийно организиран“, а е съставен както от фенове на „шоуто на Слави“, така и от разочаровани избиратели на „патриотите“ и на ГЕРБ в най-голяма степен. Това е по същество „народна партия“, припозната от „средния човек“, но също така и партия на онези, които са против всички: управляващите, елита, статуквото, „баровците“, „многознайковците“, соросоидите, „джендърите“.
Тази разнородност изправя ИТН пред трудността да се превърне в работеща партия, с лоялни активисти, които са познати на публиката и са способни да я привличат и мобилизират. Също така са изправени пред необходимостта да убедят една по-образована и по-класическа публика, че „не си играят на политика“, че не правят някакво „политическо шоу“, а сериозно са се заели да променят управлението и възстановят демократичните норми. И двете задачи изискват време, което не е достатъчно до изборите. Затова, ако ИТН този път не абдикират от ролята си на отговорна за управлението партия, ще трябва да се изграждат като организация вече в ролята на управляващи. Задачата е, да не се превърнат в „партия на държавните служители“ като НДСВ и ГЕРБ, а да развият потенциала си на гражданска партия.
Възможно ли е правителство на ИТН?
След 4 април разнородната „партия на протеста“ не успя да предложи дори правителство, напротив, ИТН веднага върна мандата (дори не изчака няколко дни), ДБ и ИСМВ се оправдаха, че са с твърде малко депутати и не очакват да бъдат поканени за третия мандат, БСП също веднага върна мандата и това отвори пътя към нови избори. Само ГЕРБ опитаха да играят с друг премиер (новоприетият в партията Даниел Митов), но останаха изолирани и нежелани от никоя от другите партии.
В краткия 45-ти парламент нямаше абсолютно мнозинство, което да споделя едни и същи виждания за по-далечното бъдеще, но пък имаше достатъчно голямо мнозинство, което споделя немалко общи виждания за близкото бъдеще. „Партиите на протеста“ заедно и независимо от различията си, имаха 92 места в новия парламент или 38,3% от всички. Това беше значително повече от ГЕРБ – 75 или 31,3% (на предсрочните избори през 2014 г. ГЕРБ имаше 97 места, но формира правителство).
Задачата след 4 април 2021 г. беше да даде тласък на нормализирането на политическото управление, което изискваше „освобождаване от захвата“ (т.е. откъсване на ГЕРБ от управлението) и поставяне на началото на цикъл от реформи, които да върнат държавата на гражданите и доверието в политическата система на либералната демокрация. С това се зае служебното правителство, но то остава ограничено заради липса на парламент. Така, изглежда, продължава да бъде и политическата платформа на ИТН, но също на ДБ и ИСМВ. Изглежда има обща политическа основа да се водят преговори за съвместно управление, стига, обаче, и трите да преодолеят историческите си недоверия. ИТН биха могли да съставят правителство, но дори и да излязат първи по брой на гласовете и местата в парламента, ще имат нужда от участието на ДБ и ИСМВ, но и от евентуалната подкрепа на БСП.
Най-същественото предизвикателство, обаче, пред едно управление на ИТН, изглежда е „кадровият ресурс“. Реформата неизбежно изисква смяна в позициите в цялата пирамида на изпълнителната власт, заемани досега от ГЕРБ, нещо с което се зае служебното правителство. Ще може ли ИТН да го продължи? Като начало са нужни не по-малко от 1200 души, които: (а) приемат за своя кауза реформата на начина на управление; (б) почтени са; (в) знаят, какво трябва да се прави и как, имат професионален опит; (г) имат добро реноме в обществото и не носят дълъг
исторически шлейф от известни прегрешения.
Ще може ли, обаче, ИТН да се справи сам с това предизвикателство? Колко е дълга неговата „банка с кадри“? Става дума за поне 1200 професионалисти, които не могат просто така да дойдат от множеството фенове на „шоуто на Слави“, дори и от проведения от него „кастинг“ на политици. Със сигурност Слави Трифонов ще има нужда и от помощта на другите „партии на протеста“, стига те да предложат кандидатури, отговарящи на горните критерии. Вероятно трите ще могат да се справят заедно, без взаимни претенции, но и в съгласие и без да си спестяват критиките (стига споровете да не се водят чрез медиите).
Едно ново правителство около ИТН, ако е съставено от три различни партийни групи, а и подкрепено от една или две от останалите партии в парламента, може и да бъде кратко – такива са не малко от коментарите на наблюдателите. Но може ди а устои по-дълго, въпреки разнородността на подкрепата за него, стига да покаже професионализъм и почтеност, да не допускат скандални назначения и скандални уволнения, скандални решения или скандални действия. Също така подкрепящите го партии в парламента могат да се откажат поне за една година да гласуват в подкрепа на вот на недоверие, дори когато имат разногласия. Както и да оставят въпросите, които дълбоко ги разделят, за едно по-далечно бъдеще.
ИТН заявиха, че този път няма да откажат да съставят правителство. Вероятно, обаче, ще е по-добре да не постъпят както ГЕРБ след 4 април – да предложат цялостен състав на едно правителство и да очакват от другите да го подкрепят. По-добре е да излъчат кандидат за премиер, който да има времето да договори подкрепа и да състави на основата на това правителство. Разбира се, могат да постъпят и иначе – да предложат кабинет по формулата на служебното правителство, включващо различни фигури, представителни за партиите, от които се очаква подкрепа. Това ще е по-рисковано, защото може да породи вътрешни раздори в другите партии.
Ако и сега ИТН не предложи правителство, ако не направи опит да го договори с другите „партии на протеста“, разочарованието ще постави най-вероятно край на този политически проект. А и той има какво да прави със себе си, защото управлението на едно съвременно общество не може да се сведе до няколко реформи на изборните правила или дори до прекия избор на полицейските шефове. Има много други, и смятани за по-важни, неща като социалната политика, здравеопазването ,образованието, правосъдието, екологията, икономиката, данъците… Именно по такива теми ИТН ще трябва да започне да се произнася, за да знаем, какво възнамерява да направи.
 към всички, неговият основен водещ и автор се превърна в икона){kind=link}