Антоновден е! На 17 януари Православната църква почита паметта на преподобний Антоний Велики, роден около 250 година в Египет. Според житиеписеца му Атанасий Александрийский светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове. На 104 години излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава.
Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година Антоний умира и е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена. Народът в България чества Антоновден на 17 януари за предпазване от болести. Жените правят и раздават питки, намазани с мед или маджун. На този ден те не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и “синята пъпка”. Причината се крие в това, че всички народни поверия, свързани с Антоновден, имат една цел: да се предпази семейството от болести. Затова се раздават медени питки – да се умилостиви чумата – събирателен образ на епидемиите. А както знаем, тя обичала сладичко. Мъжете не трябва да впрягат добитъка. Днес се мързелува за здраве.
Колкото повече си почивате и си угаждате на този ден, толкова повече ще пращите от здраве. Само две църкви в Европа са наречени на св. Антоний, една от тях е мелнишката „Свети Антоний Велики“, построена през 1765 г. „Църквата на чудесата“ в Мелник. Наричат я така, защото помага на изгубилите надежда за изцеление.
Традиционно на трапезата присъства содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите. На този ден имен ден празнуват Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка. Името идва от старо римско родово име, означаващо „безценен, неоценим, който няма цена”.
Още новини от деня – четете тук
