Аркади ШарковАркади Шарков е завършил бакалавър по „Социология“ в УНСС и с магистратура по „Публични политики“ в университета в Маастрихт. Експертизата му е в сферата на общественото здраве, данъчното облагане и държавния бюджет. Консултант на частни компании, анализатор на ЕКИП.

След поредните сътресения в здравната сфера е наложително експерт да поеме властта, който може да предложи оптимални решения за проблемите в сектора. Решения, които няма да навредят на заложения бюджет и ще оптимизират потреблението на парите от здравни вноски до степен, в която те да отговарят на нуждите на населението.

Какво е състоянието?

С оглед на бюджета на НЗОК за 2018 година, сериозни проблеми се наблюдават в две направления – разходите за болнична помощ и разходите за лекарства.

При разходите за болнична помощ наблюдаваме увеличение с 345 млн., което се стреми да покрие дефицитите от тази година, като предостави и буфер срещу евентуална актуализация на бюджета на НЗОК през октомври 2018. Като процентно увеличение спрямо предходната година представлява 23%. Проблемът с увеличаването на болничната помощ се състои в това, че системата не е реформирана и анализ на това дали повече средства в болничната помощ подобряват нейното качество на практика няма. Другият проблем с твърде голямото финансиране на болничната помощ е това, че е за сметка на извънболничната, за която пари не остават. Т.е. лекуваме пациентите, когато вече са навлезли в късен стадий на заболяването, вместо то да бъде прекъснато в зачатие. По данни на Евростат за 2015 г. България отделя 4% от БВП за здравеопазване за болнична помощ и едва 0,5% за извънболнична. Като съотношение в Европейския съюз са 3,4% за болнична и 2,2% за извънболнична.

В разходите за медикаменти се вижда рязко покачване с 200 млн., което е 29% увеличение спрямо бюджета за 2017 г. Проблемът в сферата отново касае липсата на реформа, базирана на данни. Мораториума за 17 нови молекули, който бе наложен от правителството, е временна мярка, а не решение на проблема. Ако правителството пожелае да извърши реформа в сферата – би могло да раздели бюджета за лекарства на 3 части – лекарствата за злокачествени заболявания вече са изкарани като отделно перо, време е това да бъде направено и с лекарствата без аналог, които са именно тези 17 нови молекули. Така от една страна ще се създаде конкуренция между компаниите, производители на оригинали, от друга страна те няма да могат да вземат дялове от финансирането на медикаменти с аналог (генерични), в следствие на които се увеличава достъпа до лечение на множество пациенти със социално значими заболявания. Това, което виждаме в момента в НЗОК е, че финансира бутикови продукти – около 100 000 пациенти се лекуват с 80% от бюджета за лекарства, а за другите 3 млн. пациенти, остават едва 20% от този бюджет.

Какви са краткосрочните мерки за решение на проблемите?

В следващата година правителството ще трябва да се съсредоточи в няколко аспекта на здравната реформа, ако иска реално да има промяна в системата и качеството да се подобри за сметка на ежегодното увеличение на разходите.

Пътят на тези реформи е първо: успешен завършек на проекта за създаване и внедряване на Национална здравна информационна система, в т.ч. електронна рецепта и електронно здравно досие. Събирането на статистика от системата на здравеопазването е ключово за провеждане на политики в сектора, които да бъдат базирани на емпирични данни, а не на догадки, както е досега. Чрез въвеждане на електронна рецепта могат да бъдат проследени причините за постоянното увеличение на разходите за лекарства и това защо някои лекари предпочитат да изписват по-скъп медикамент, вместо да лекуват заболяването с по-евтин взаимозаменяем генеричен. Друг плюс на тази система е възможността в реално време да се следят разходите в болничната помощ и да бъдат прекратявани порочните практики.

Вторият проблем, върху което трябва да се съсредоточи новият здравен министър е провеждането на ефективна про-генерична политика, което включва обучение на пациенти, лекари и фармацевтите за ползите от генеричните медикаменти, които пестят ресурс първо на пациента, а после и на обществения фонд. Друга част от про-генеричната политика е анализ на данните и изкарване на „остарелите“ оригинални молекули, за които има генеричен заместител, от Позитивния лекарствен списък. Повишаването на процента реимбурсиране за групи от медикаменти, които лекуват социално значими заболявания като хипертония, диабет и пр. от страна на Националния съвет по цени и реимбурсиране също е полезен ход, с който могат да бъдат спестени средства на пациентите.

Третият проблем, който тежи върху системата са държавните и общински болници в предфалитно състояние – решението за тях е приватизация и прехвърлянето на отговорността от публична към частна. Всяко едно спасяване на подобни болници с публичен ресурс дава грешен стимул за другите в системата – т.е. казва буквално – „независимо колко неефективно управлявате болничното заведение – правителството винаги ще бъде зад вас, за да го финансира, когато фалира.“

Какви са изгледите за системата?

С оглед на описаните проблеми по-горе, поетапни реформи могат да бъдат извършени в рамките на 2-3 години, проблемът е, че при всеки опит за реформа ще бъдат нарушени нечии интереси или нечие добре установено финансово удобство. Ако министърът на здравеопазването иска да проведе ефективни политики в сферата, то трябва да се готви за атаки от много страни, затова ще му е необходима силна парламентарна и обществена подкрепа за да успее. Всяко решение следва да се базира на реални данни и да е рационално, обратното на емоционалните изблици на различни заинтересовани групи и лица.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук