Българинът продължава да доплаща най-много за лекарства, защото касата реимбурсира едва 25% от референтната стойност на медикаментите. Това заяви СПЕЦИАЛНО за ДЕБАТИ. БГ икономистът от ЕКИП Аркади Шарков.
„Когато говорим за лекарства – недофинансирането е по отношение на % доплащане. Средно българинът доплаща около 60-65% за лекарства и то именно за тези от първа необходимост, касаещи лечението на сърдечно-съдови заболявания. НЗОК реимбурсира 25% от референтата стойност на тези лекарства, а останалото се доплаща от пациените. Повишаването на този процент, би спомогнало и до подобряване на достъпа до животоподдържащи терапии, както и олекотяване на финансовата тежест върху пациентите, които вече са в пенсионна възраст.
Тази година се очаква около 5 милиарда лева да бъдат заделени за здравеопазване. От бюджета най-много средства отиват за болниците.
„През годините трендът на разходите се запазва, като те са най-високи за болнична помощ (средно 51%), следвани от лекарства (средно 29%) и извънболнична помощ (19%). Ако се сравни със средните за Съюза нива, то следва бюджетът за болнична помощ да се оптимизира и прехвърли частично към извънболничната, за да се наблегне върху превенцията и профилактиката на заболяванията, докато при лекарствата говорим за оптимизация на ресурса с прогенерични и пробиоподобни политики.“
Години наред извънболничната помощ обаче остава недофинансирана, изтъква икономистът.
„Вследствие на което и повече българи се лекуват в болница, отколкото амбулаторно. Излиза, че сме изключително болно население, вследствие на статистиката при хоспитализациите, а реално не е така. Много от дейностите в болничната помощ могат да бъдат преместени в извънболничната.“
За първи път тази година бяха спестени пари в болничната помощ и то заради коронакризата.
„Тази година парите за болнична помощ стигнаха, дори останаха. Това обаче не е вследствие на оптимизация, а се дължи на факта, че около 3 месеца болниците не приемаха пациенти за планови операции и дейности, а впоследствие страхът от COVID-19 накара някои пациенти да си останат у тях и да усложнят заболяването си, вместо да потърсят навременна медицинска помощ. Това ще се отрази негативно на дългосрочната статистика за заболеваемост в страната.“
Решението личните лекари да издават направления за PCR тестове ще се отрази върху бюджета за извънболничната медицинска помощ, но пък ще олекоти наплива към лечебните заведения, допълни още Аркади Шарков.
Цялото интервю четете по-късно на сайта ДЕБАТИ.БГ.
