Доц. Атанас Славов
На снимката: Доц. Атанас Славов

Доц. Атанас Славов е юрист, доктор по право на Университета на Глазгоу (2016) и доктор по конституционно право на СУ „Св. Климент Охридски” (2009). Преподавател по публичноправни науки в СУ „Св. Климент Охридски“, катедра „Публична администрация“. Специализирал е в различни американски и европейски академични институции. Съветник по конституционни въпроси на министъра на правосъдието (2014-2015), правен консултант в неправителствения сектор. От 2010 г. е последователно член на Управителния съвет и на Настоятелството на Института за пряка демокрация, член на Дружество „Гражданин“ (1999)., съосновател на Гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“ (2015)., член на Българската асоциация по политически науки. В момента е член на Изпълнителния съвет на „Да, България!“

 

Президентът започна консултации за предстоящите парламентарни избори, които ще трябва да се проведат по време на пандемия. Може ли в тези условия да бъдат направени честни избори?

Честността на изборите не зависи толкова от пандемията, в която се намираме, колкото от механизмите, мерките които се прилагат за гласуване на българските граждани в пандемична ситуация и най-важното е да има отчетност и прозрачност при преброяването на резултатите. От тази гледна точка е изключително важно да се има предвид, че масовото въвеждане на машинно гласуване на тези избори трябва да е съчетано с достатъчно сигурни протоколи за действие т.е всички тези машини, които ще бъдат инсталирани трябва да бъдат одитирани от независим екип така, че да няма съмнения, че качените програми на тези машини могат да бъдат манипулирани т.е целият изборен процес трябва да бъде подчинен на принципите на прозрачност, на достъпност, разбира се при спазване на наложените пандемични мерки. От тази гледна точка внесеното искане в понеделник от Демократична България до ЦИК бе именно крачка в тази посока-да се гарантира независим експертен одит на машините, които ще се внедрят. Това е едно от предложенията за честни избори, както и другата ни инициатива за масово покриване на секциите със застъпници. Такива инициативи имат и други извънпарламентарни сили. Това е същественото. Иначе много държави проведоха избори в условията на пандемична ситуация и самите тези условия не са основание за съмнения за честността на вота.

Споменахте машинното гласуване. Ще се случи ли наистина машинното гласуване на тези избори?

Очевидно след обществената поръчка и подписаният договор се върви в тази посока, но трябва да подчертая, че промяната в провеждането на избори ще дойде не от въвеждането на машини, а от момента, в който все пак бъде позволено на законодателно ниво да се гласува дистанционно електронно, което е  предложение и на „Демократична България” или алтернативно да се гласува по пощата. Тези два механизма са от особено значение за българските граждани, които трайно се намират извън страната и те могат точно по този начин да бъдат приобщени към българския политически процес, а не толкова чрез въвеждане чрез едно машинно гласуване. Разбира се въвеждането на машинно гласуване е позитивна стъпка, но ако е съчетано именно с тази безспорност на използваните софтуери и програми за отчитане и възможност да се наблюдава самият процес от независими експерти.

Казахте дистанционно, по пощата, но така ще се необходими законови промени. Очаквате ли да бъдат направени такива промени в закона във връзка с предстоящите избори?

За съжаление българският парламент за пореден път отказа да се съобрази с волята на мнозинството български граждани, изразена на референдум преди няколко години в подкрепа на дистанционното гласуване. Трябва да отбележа, че „Демократична България” още преди две години е внесла законопроекти, разработени от експерти в подкрепа на електронното гласуване от една страна или алтернативно гласуване по пощата и тези законопроекти никой реално не започна да ги обсъжда. Аз се съмнявам, че в оставащите броени седмици до началото на самия предизборен процес ще бъдат въведени подобни промени. Все пак възможно е в светлината на пандемията поне да бъде позволено експериментално въвеждане на някакво гласуване по пощата. Видяхме, че Общественият съвет към ЦИК също е препоръчал подобна мярка.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева също каза, че парламентът е готов да предприеме такива действия и да бъдат направени промени в закона във връзка с гласуването по време на пандемията

Ясно беше, че пандемията ще продължи, че втората вълна ще е по-силна. Защо всичко това като промени не започна да се обсъжда още пролетта, лятото или поне в началото на есента? Защо всичко трябва да става в последния момент, след като имаме много ясни препоръки на Венецианската комисия на Съвета на Европа и на ОССЕ, че избирателното законодателство не трябва да се най-малко шест месеца преди изборния ден. По традиция всичко трябва да става в последния момент в нашия законодателен процес, това е голяма черна точка за Народното събрание, включително и за неговото ръководство. Това не са въпроси, възникнали днес или вчера, а са на масата от доста време и до последно се тупка топката без да се вземат необходимите решения.

Как ще се случи според Вас гласуването по време на пандемия? Чисто технически очаквате ли някакви проблеми? Казахте, че се привличат наблюдатели на вота в самите секции. Ще бъдат ли достатъчно, за да се гарантира честността на вота?

„Демократична България” започна процеса по привличане на застъпници преди няколко месеца, не чакаме последния момент. Надявам се, че съществена част от секциите ще бъдат покрити със застъпници. Надявам се също така активно граждански организации да заявят и наблюдатели т.е независими експерти, които да наблюдават процеса. В колкото повече секции имаме подобно покритие толкова повече можем да се надяваме на легитимен, честен и прозрачен вот.

Как гледате на дебата между президент и премиер за това кога точно трябва да бъде датата на изборите, за смисъла на консултациите при президента и на упреците от страна на премиера, че президентът се отмята от датата 28 март?

Конституцията дава възможност изборите да се проведат в двумесечен срок след официалния край на мандата на парламента. Заявената първоначално дата от президента всъщност кореспондираше с обществените очаквания за възможно най-ранни избори, предвид протестите миналата година. Но в крайна сметка трябва да кажем, че едно такова решение трябва да се вземе информирано. Мисля, че е напълно оправдана и легитимна стъпка провеждането на широки политически консултации и консултации с експерти преди окончателно да се издаде указа за насрочването на датата на изборите т.е това, което прави президентът в момента е напълно обоснована и конституционно предвидена процедура, за да може датата на изборите наистина да помогне за това да имаме един легитимен и прозрачен вот, а не определени сили да имат предимство просто, защото могат да мобилизират техните партийни ядра и дисциплинирано да отидат до урните. В крайна сметка пандемията е предизвикателство за всички институции имайки предвид, че често пъти членовете на секционните комисии са възрастни хора трябва да се мисли и за тяхното здраве, трябва да се мисли и за здравето на всички избиратели. Така, че консултациите трябва да бъдат приветствани и вярвам, че ще се стигне до разумно решение.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!