Българският износ през първо полугодие на 2022 г. расте в стойност с 30,6% спрямо този през първо полугодие на 2021 г. и достига 25,777 млрд. щ.д. Това показва анализ на външната търговия на България през първото полугодие на 2022 г. на Българската стопанска камара.
Източник на данните е International Trade Centre ITC Geneva, където се обработват данни от 233 държави с различна степен на изчерпателност. Това позволява да се направи съпоставка с износа и вноса на другите държави.
Спрямо първо полугодие на 2020 г. ръстът е 73%. Най-голям е ръстът при енергоносителите. Нарастването на износа за трети страни изпреварва ръста на износа за ЕС през 2022 спрямо 2021 г. Измежду водещите 10 пазара, най-голям е ръстът за Сърбия, следван от този за Испания, Италия, Нидерландия, Гърция и Румъния. През последните 5-6 години България постига положителен търговски баланс с Германия – най-важният ни търговски партньор, но и една от най-конкурентоспособните икономики на света. Положителен баланс имаме с Румъния, Италия, Гърция, Франция, Испания, Сърбия. Износът ни за Алжир нараства над 8 пъти, изцяло дължащ се на износа на пшеница. Износът за Гибралтар нараства почти 3 пъти – горива. Над 2 пъти расте износът за Словения с водеща стока електроенергия и за Израел – горива.
Износът по глава 93 „Оръжия и муниции“ е само в направление „Special categories“ и само на позиция 9307 „Саби, мечове, щикове, копия и други хладни оръжия, техните части и ножници“. Според огледалните данни (деклариран внос на други държави от България), износът ни за първото полугодие е за 250 мил. щ.д., от които за Полша 90%, следвана от САЩ и Германия.
„За да добием представа доколко цените са повлияли на общата картина, умножихме количествата, изнесени през първо полугодие на 2022 г., по усреднени цени от първо полугодие на 2021 г. Резултатът показва, че за почти всички стоки износът в стойност би бил по-малко от декларирания за 1Н-2022, а за 1/3 разликата е над 30%. Само за тези 26 стоки от таблицата износът по цени от 1Н-2021 би бил с 2,805 млрд. щ.д. по-малко. Или ръстът на общия износ би се понижил от 30,6% на 16%. Ако се разгледат всички стоки, при които има ценово покачване, очакваме, че ръстът на износа ще бъде под 10%. Това никак не е малко на фона на случващото се по света, но не е аргумент за еуфория и е само заслуга на самите фирми, въпреки бизнес средата, създавана от непрекъснато растящата администрация“, каза Веселин Илиев от БКС.
Анализът показва, че българският внос през първо полугодие на 2022 г. расте с 32,2% спрямо този през първо полугодие на 2021 г. и достига 28,958 млрд. щ.д. Спрямо първо полугодие на 2020 ръстът е 82,1%. Нарастването на вноса от трети страни изпреварва ръста на вноса от ЕС. Най-голям е ръстът от Русия и Украйна, следван от този от Турция и Гърция. Във водещите 20 стоки има няколко с ръст над 2 пъти: сурово слънчогледово масло, маслодаен слънчоглед, природен газ, амоняк, алуминий.
Вносът, измерен в стойност, изпреварва значително вноса в количество. Има едно изключение – вносът на маслодаен слънчоглед нараства над 3 пъти в стойност и почти 4 пъти в количество. Вносът на сурово слънчогледово масло нараства над 40 пъти, а вносът само през юни 2022 спрямо юни 2021 е по-голям 72 пъти. Този ръст се дължи изцяло на внос от Украйна, откъдето няма традиция да осъществяваме внос на сурово слънчогледово масло.
„Предвид интереса в деловите кръгове, разглеждаме износа и вноса на природен газ през първо полугодие на 2022 г. Като цяло, цените по износ са по-високи от цените по внос за един и същи месец средно с 2-5%. През месеца с най-активна търговия с Гърция – и износ, и внос, сме продавали природен газ на съседката ни на 2% по-висока цена, отколкото сме купували от нея. Аналогично разглеждаме и електроенергията. Цените по износ отново са по-високи от цените по внос за един и същи месец средно с 15-18%. Цените за Сърбия, от която осъществяваме и износ, и внос, варират, като има месеци, в които сме изнасяли на по-ниска цена, отколкото сме внасяли от Сърбия, но има месеци с обратно съотношение на търговията“, каза още Веселин Илиев.
Още актуални анализи – четете тук.
