Държавите, които са отказали да използват евтини заеми от европейския Фонд за възстановяване и устойчивост, сред които е и България, ще могат да коригират плановете си до август 2023 г., като поискат допълнително да получат кредити. Това съобщи Европейската комисия, след като срокът за внасяне на плановете изтече на 30 април.
До 6 май, 14 от 27-те държави вече са депозирали проектите си, съобщи говорител на Комисията. Това са Португалия, Гърция, Германия, Испания, Франция, Италия, Полша, Словения, Словакия, Латвия, Люксембург, Белгия, Дания и Австрия.
Внасянето на плановете може да бъде отсрочено до средата на 2022 г., но без реформите и проектите в него да бъдат одобрени няма как да започне финансирането.
Комисията даде повече време на държавите да оформят плановете си за възстановяване и устойчивост, тъй като не може да стартира финансирането им преди всички национални парламенти да ратифицират допълнителни национални гаранции към бюджета на ЕС. Към момента осем държави все още не са го направили. Очаква се процесът да бъде финализиран през юни, за да може през юли да започне набирането на средствата по €750-милиардния фонд на ЕС за възстановяване и устойчивост.
Правителството в оставка на Бойко Борисов прие българския план миналата седмица, но отказа да го депозира в Брюксел без одобрение на Народното събрание. Но тъй като то ще бъде разпуснато следващата седмица, шансовете да се захване с плана през това време са минимални.
Планът на кабинета „Борисов“ съдържа 36 реформи и 48 проекта, които да бъдат реализирани само с безвъзмездни средства от ЕС, без използване на заемите. Според бюджета на фонда на България се полагат до 6.2 млрд. евро безвъзмездно финансиране и 4.5 млрд. заеми.
Говорител на Европейската комисия уточни, че държавите, които решат на по-късен етап да поискат достъп до разрешените им кредити, могат да го направят като внесат ревизиран план.
