България се изкачва с 12 места в класацията на „Репортери без граници“ , показва годишният доклад на организацията. Страната ни е 59-а в света по критерий свобода на словото от общо 180 държави. Миналата година България беше поставена на 71-во място.
Сред причините за повишаване резултата на България, „Репортери през граници“ посочва преходния редовен кабинет, показал готовност да предприеме реформи в областта на свободата на медиите. Организацията отбелязва и реакцията на властите в случаи на полицейско насилие над журналисти.
Ето и доклада за България
Медиен пейзаж
Телевизията и онлайн медиите са двата основни източника на новини в страна, в която печатните медии постепенно губят влияние. Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии се отразява негативно на редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на техните собственици в други регулирани сектори.
Политически контекст
Сплашването на журналисти от политици и манипулирането на определени медии за политически цели са честа практика в България. След 12-годишен спад на свободата на печата при премиера Бойко Борисов и повече от година на политическа нестабилност, България има относително стабилно правителство, ангажирано да гарантира свободата на печата от юни 2023 г. (б. р. – анализът вероятно е писан преди да стане ясно, че отново отиваме на избори)
Правна рамка
Цялостната законодателна рамка на страната предоставя минимални стандарти за защита на журналистите, в съответствие с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на Съда в Страсбург. В същото време корупцията, липсата на независимост и ниската ефективност на съдебната система правят държавата често безсилна пред нарушенията на свободата на медиите. Независимите медии и разследващите журналисти често са подложени на „дела шамари“.
Икономически контекст
Медиите са почти изцяло зависими от приходите от реклама, която до голяма степен се контролира от държавата. При разпределянето на национални и европейски средства за медиите от правителството липсва прозрачност, което улеснява партийното разпределение в полза на медиите, които подкрепят правителството. Въпреки това правителството, което встъпи в длъжност през юни 2023 г., заяви, че възнамерява да се справи с този проблем.
Социокултурен контекст
Разследващи репортери, отразяващи организираната престъпност и корупцията, редовно са заплашвани. Освен това медиите, специализирани в проблемите на малцинствата или финансирани от фондации от Съединените щати и Западна Европа, често се сблъскват с кампании на враждебност и омраза.
Безопасност
Постоянните заплахи и физически нападения срещу журналисти в България са основен проблем.
Ефектът от това насилие, което засяга особено репортерите извън столицата, се утежнява от нивото на безнаказаност за подобни актове на насилие. Използването на сила срещу журналисти от полицията е системен проблем, както беше подчертано от безпрецедентното полицейско насилие в края на 2023 г.
В страните от ЕС свободата на медиите е в добро състояние
В доклада се отчита и наскоро одобрения от ЕП Европейски закон за свободата на медиите, чиято цел е да защитава журналистите, да се бори с политическата намеса в редакционните решения и да увеличи прозрачността на собствеността на медиите.
Въпреки че запазва първата си позиция, Норвегия е сред страните, които са претърпели спад в политическия си рейтинг.
Ирландия отстъпва от позицията си на лидер в Европейския съюз на Дания, следвана от Швеция.
Германия вече е сред първите 10 държави.
От „Репортери без граници“ коментират, че свободата на медиите е поставена на изпитание в Унгария, Малта и Гърция.
В източната част на Европа условията за журналистика се влошават поради мащабите на дезинформацията и цензурата в медиите.
Окупирана и под постоянен обстрел, Палестина заема 157-о място от общо 180 държави и територии, наблюдавани през 2024 г., като в категорията сигурност се намира сред последните 10 държави.
Припомняме, че на 3 май се отбелязва Световният ден на свободата на печата. Денят е обявен с решение на Общото събрание на ООН от 20 декември 1993 г. по препоръка на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО).
Източници: БНР, Агенция „Фокус“, БТА
Още новини от деня – четете тук
