Българският лекарски съюз не приема Националната здравна карта

Българският лекарски съюз (БЛС) и Националното сдружение на общините в България не подкрепят Националната здравна карта, стана ясно от официално разпространената позиция на лекарския съюз.

Заложените параметри за втори път провокираха разпалени коментари от представители на съсловни организации и институции, но на финала картата бе приета с мнозинство.

Български лекарски съюз и Национално сдружение на общините в България са двете организации, които категорично отхвърлиха така направеното предложение за здравна карта.

„Съществуващите диспропорции в параметрите на новата здравна карта са прекалено очевидни, за да бъдат подминати – смята д-р Венцислав Грозев, председател на БЛС – Националната здравна карта не следва да бъда рестриктивен инструмент за пациенти и лечебни заведения, а подход за анализ потребностите на нацията от лечение по области и база за проследяване здравния статус на държавата по региони“.

Според БЛС философията на новата карта е объркана и съществуват реални предпоставки вместо тя да изпълни функцията си на подпомагащ здравната система стълб, да се окаже поредния финансов инструмент за лимитиране и едностранчиво бюджетиране на системата.

„В дългосрочен план на изпълнение, този вариант на здравна карта ще доведе до крайна невъзможност за развитие на иновативна медицина и отлив на кадри от болничното здравеопазване“, допълва председателя на съсловната организация.

Лекарският съюз е категоричен, че не е ясно на какъв принцип са подготвени предложенията в проекта на здравната карта, при положение, че той не е изработен и разглеждан по същество от сформираната Национална комисия за изработване на националната здравна карта.

„Имаше две заседания за коментари от национална комисия по вече подготвения от екипа на МЗ проект на здравна карта, което по същество е неизпълнение на предварително заложените функции на същата комисия за изработване на картата“ – коментира д-р Павлова, зам.-председател на БЛС.

Друга причина за отказа на организацията за приемане на здравната картата е и липсата на отразените анализи и възражения на областните комисии, отговорни за изготвяне на областни здравни карти. Според БЛС основните диспропорции идват точно от тези неотразени анализи, тъй като те в най-обективен вариант показват състоянието и потребността на регионите от медицинска помощ.

„Самият министър казва, че до няколко месеца ще предложи абсолютно нов модел на здравеопазване, който ще наложи промени в здравната система. Поради тази причина от БЛС предложихме да удължим срока за приемане на картата, за да може тя да бъде адаптирана към новата стратегия и да изпълни със съдържание функцията си. Сега ще трябва да се случи обратното – новият модел да се нагажда към новата здравна карта, която очевидно не е напълно завършена и удовлетворителна за хората“, коментира д-р Грозев.

От БЛС добавят, че поне този път са очаквали консенсусен подход, за да се направи детайлен анализ на ситуацията и структурата в лечебните заведения, така че здравната карта да отрази в реален мащаб потребността на населението от медицински услуги.

„Още в самото начало почти всички участници в процеса за одобрение на здравната карта бяхме против този й вариант и дадохме предложения за промени, които да намалят съществуващите към момента диспропорции. Резултата от отразените в здравната карта последващи корекции отново са субективни, без яснота за принципа на разпределение на легловата база – защо в един район са добавени допълнителни легла, а в други те съвсем липсват“, коментират от БЛС.

От съсловната организация са категорични, че варианта на тази здравна карта и акта на приемането му ще бъде оспорен по съдебен път, особено в частта с методиката за разпределение леглата по ниво на компетентност.