Министърът за българското европредседателство Лиляна Павлова ще представи резултатите от изминалите шест месеца, през които България оглавяваше Съвета на ЕС.

Дискусията-отчет „Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 – резултатите“ ще започне днес в 15 ч. в зала 6 на НДК.

Преди това, от 14 ч., Павлова ще открие изложба с посланията на лидерите на Европейския съюз и на държавите членки, написани след неформалната вечеря в София на 16 май 2018 г.

Изложбата е подредена в Националната галерия – Двореца.

В 19 ч. със Симфония номер  8 на Густав Малер, изпълнена от над 400 музиканти в зала 1 на НДК, ще бъде закрито първото Българско председателство на Съвета на ЕС.

Огромният му мащаб е причината да не се изпълнява често в България, независимо че често фигурира в репертоара на световните класически сцени.

За последен път в София Симфония №8 е звучала през далечната 1991 година, а обединяващото с предстоящото ѝ изпълнение е, че пред диригентския пулт отново застава маестро Емил Табаков.

Произведенията на австрийския композитор Густав Малер притежават едновременно вокална и инструментална сила.

Международното присъствие в събитието идва от Австрия – страна, която приема от България председателството на Съвета на ЕС.

Всичките 8 солисти са с кариера в страната с традиции в класическата музика – Бианка Кох, Елизабет Пратчер, Колет Бушел – сопрани, Валтрауд Винзауер и Лаура Оливия Шпенгел – алти, Максимилиан фон Лютгендорф – тенор, Томас Вайнхапел – баритон, Андреас Йозеф Матерсбергер – бас.

България пое 6-месечното ротационно председателство на 1 януари 2018г., но церемонията по официалното му откритие беше на 11 януари. Сред задачите, които страната ни трябваше да изпълни бяха:

Правилата за убежище – България трябва да придвижи напред реформата на Дъблинската регулация, системата Eurodac за взимане на пръстови отпечатъци и облекчаването на бюрократичните процедури.

Търговски преговори с Австралия и Нова Зеландия – председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер представи тази идея в последната си реч „За състоянието за съюза“. Сега 27-те държави трябва да разрешат официално стартирането на такива преговори (да дадат мандат на ЕС), целта на Юнкер е те да започнат през есента и да приключат до края на мандата му.

Директивата за авторското право в единния цифров пазар и Директивата за аудио-визуалните медийни услуги – които целят да улеснят преноса на цифрово и аудио-визуално съдържание през граница, като едновременно с това защитава авторските му права.

Директивата за дигиталното съдържание – тя определя нови правила за договорите между предприятия и потребители за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги.

Директивата за дистационни продажби на стоки – която цели да улесни трансграничната онлайн търговия.

Промените в Общата селскостопанска политика и Бъдещето на прехраната и селското стопанство – водещата инициатива е държавите членки да поемат по-голяма отговорност, когато решават как и къде да инвестират средствата си след 2020 г.

Реформа на банковия сектор – пакетът реформи за снижаване на риска за банките в ЕС остава в ръцете на България, след като по време на естонското председателство бе постигнато съгласие само по два пункта от него.

Система за ДДС – пакет мерки, които ограничават възможностите за измами с този вид данък при трансграничните продажби и за създаване на единно европейско пространство по отношение на ДДС.

ДДС за електронните книги и публикации – Съветът обсъжда да даде на държавите членки възможността да предложат намалено ДДС за електронни книги и периодични издания.

Задължителни правила за прозрачност за данъчните посредници – те ще обхващат данъчни консултанти, счетоводители, банки и адвокати, които изготвят и предлагат схеми за данъчно планиране за своите клиенти.

Промяната на регулацията на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) – тя съдейства на националните регулаторни органи при изпълнението на техните функции на европейско равнище и координира усилията им, когато това е необходимо.

Пакетът за услугите – мерки, улесняващи доставчиците на услуги, да действат в различни държави от ЕС, премахвайки административните формалности. Сред тях е работата по създаването на Европейска електронна карта за услуги. Тя ще позволява на доставчиците на бизнес услуги да поддържат връзка само с една институция в собствената си държава, която да снабдява с необходимата информация органите на други страни.

Директива за криминализиране на изпирането на пари – целта е правната рамка срещу прането на пари да се подчини на общи принципи, за да затрудни съответно и финансирането на терористични организации, които разчитат на тази практика.

Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие – трябва да се установи работна група, която да проучи прогреса на програмата досега.

Реформата на механизма ATHENA – това е инструментът, използван за финансиране на общите разходи за военните мисии и операции на ЕС.

Борбата с хибридните заплахи и засилване на устойчивостта на обществата – предложението за ответни действия срещу хибридните заплахи бе направено от еврокомисията през 2016 г. и още е обсъждано от трите основни институции на ЕС.

Реформата на ЕНИСА (Агенцията на Европейския съюз за мрежова иинформационна сигурност ENISA) – за която се предвижда да стане агенция за киберсигурност с повече правомощия.

Директивата за баланс между работата и личния живот – целта е родителите и други лица, полагащи грижи, да могат по-лесно да съвместят трудовите си задължения със семейните. Тя предвижда минимални отпуски за гледане на дете (включително и за мъжете) и правото на гъвкаво работно време.

Пакетът инициативи „Европа в движение“ – който ще реформира сферата на транспорта.

Свързана новина:

Туск държа реч на български на церемонията по откриване на европредседателството (ВИДЕО)

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!