Снимки: https://www.bezistena.com/

Ямболският безистен е търговски обект (покрит пазар) и културно-исторически паметник в Ямбол. Заедно с Шуменския са единствените безистени в България, запазени от времето на османското владичество. Безистен означава покрит пазар. Понятието е със стар персийски произход. Идва от думата bez, което ще рече “дрехи”, “чаршафи”, “бродирани тъкани” и наставката istan, коато в случая означава място.

Безистени се градяли навсякъде в Османската империя, а видът им много напомня архитектурата на джамиите. Постепенно този тип сгради се превърнали в централната постройка в търговската част на всеки по-голям град. Такива днес са останали на доста места из Балканите – в Солун, Скопие, Битола, Серес, Сараево, Лариса.

Изтория на „Безистена“

Ямболският безистен е построен около 1510 г. Разказват, че преди него на това място е била пограничната българска застава на Дъбилин. Когато дошли турците, я преправили и превърнали в безистен. Така вече 5 века безистенът е една от най-знаковите сгради на Ямбол.

В началото на 20 век, след частично вътрешно преустройство, ямболският Безистен отново се превърнал в оживен търговско-занаятчийски комплекс. Отвън, край всяка от по-дългите стени, били наредени 12 сводови дюкяна. Във вътрешността се помещавали 32 търговеца, чиито места се разделяли от дървени прегради. През този период вече наричали мястото градски хали.

По-късно, с указ на цар Борис III, Безистенът бил обявен за народна старина, а от 1972 г. вече има статут на паметник на културата. През 1973 г. е извършена цялостна реконструкция на мястото. Съборени са пристройките, а основната сграда е възстановена с материали и форми, възможно най-близки до автентичните от 1510 г. Използваните тухли са специално изработени, според строителните технологии в средновековната османска империя.

Основно средище на обществения и търговски живот в града векове наред, днес ямболският безистен е една от най-красивите постройки от този вид, запазени на Балканите.

Атракциите в „Безистена“

Една от атракциите в Безистена е интерактивната система, която отвежда посетителите в своеобразен „Тунел на времето“. Миналото е загадъчно, изпълнено с познати лица и непознати истории. Истории за себе си и времето, в което са живели разказват 25 личности, свързани с Ямбол.

Визуализирани в 3D-формат оживяват – музеи и крепости, църкви, обществени сгради и паркове. “Кладенецът на времето“ показва най-интересните маршрути за разходка из Ямбол, а „Интерактивна земя” на Безистена ще ви направи свидетели на най-значимите моменти от обществения и културния живот на града. Могат да се видят и чуят истории за ямболския театър, музейното дело, ямболския цепелин, конския трамвай, полковете на Ямбол, масонството, анархизма, спортната слава и др. Всички видеоматериали са представени на пет езика – български, английски, немски, френски и руски.

Иконна зала

В „Безистена“ е създадена и иконна зала. Експонирани са изключително редки икони и църковна утвар от фондовете на ХГ „Жорж Папазов“- Ямбол.

Галерията притежава над 300 икони и църковна утвар, част от които не са показвани пред публика. Изложените икони са основно от края на 18 и началото на 19 век, изписани от зографи, работили в югоизточния регион на България.

Акцент в изложбата са двете икони, чието авторство е установено – Иконата на Александър Попгеоргиев – „Св. 40 мъченици“, 1867 г. (IV ниша) и иконата на Никола Одринчанина – „Св. Йоан Кръстител“ (VII ниша). Освен иконописни творби има и такива със светски характер.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!