В стремежа да привлече финансови работни места от Лондон след Брекзит, Франкфурт е водещ пред конкурентите – най-малко девет банки вече са заявили, че ще преместят позициите си там. Това в крайна сметка може да доведе до 10 000 нови работни места и над 100 млн. долара годишно в новите данъчни приходи за германския финансов капитал, което ще доведе до икономическо и културно възраждане, пише Bloomberg.
Мика Хинтц обаче никак не харесва тази перспектива.
„Брексит ще се окаже много коварен за хората с нормален доход”, казва Хинц, собственик книжарницата „Карл Маркс”, който смята, че вълната от новопристигащи банкери и финансисти ще развали живота в града.
„Може би е полезно за международната конкурентоспособност на града. Но това, от което се нуждаем, е достъпно жилище. И обществото няма право на глас по темата”.
Ако дългогодишните жители на Франкфурт се оплакват от вълната новопристигнали от Брекзит банки, самите банкери също не са прекалено развълнувани от тази идея. Рядко можем да наречем град с 700 хил. души население, какъвто е Франкфурт, заспал. Но когато го сравним с Лондон и неговото население от 8.8 млн. души, положението става друго.
Вече няколко банкери публично посочиха, че немския град не е точно по вкуса им, а дузина други неофициално подкрепиха тезата. Човек, който има вероятност да бъде преместен, казва, че ще остави семейството си обратно в Обединеното кралство и ще остане да спи в хотели във Франкфурт няколко дни в седмицата. Друг се е съгласил да се премести във Франкфурт за временно назначение, но е наложил залог, че командироването не трае повече от няколко години.
„За банкерите електронната таблица може да казва „да” на Франкфурт, но сърцето определено не мисли така”, казва Джон Пърсел, изпълнителен директор в Лондон.
„Заради всички потенциални търговски предимства, които Франкфурт може да предложи, има сериозни културни проблеми, които да бъдат преодолени”.
Франкфурт има около две дузини театри, които редовно играят пиеси; Лондон има 10 пъти по този брой. Лондон е дом на 72 ресторанта със звезда Мишлен – във Франкфурт те са 11 на брой.
Докато в Лондон всичко работи всеки ден и по всяко време, то в немския град неделите са време за почивка – магазините затварят, превръщайки много от основните търговски зони на Франкфурт в призрачни градове.
„Брексит може да се превърне в голям пакет от стимули за икономиката на Франкфурт”, каза на конференция през септември главният изпълнителен директор на Deutsche Bank AG Джон Криан. Но градът трябва да разшири инфраструктурата си и да създаде „дузина допълнителни театри и няколко стотин ресторанта”, ако иска този стимул да се случи.
Средновековното ядро на Франкфурт, почти напълно унищожено по време на Втората световна война, бързо бе възстановено през 50-те и 60-те години, често в строгия стил на епохата, за да се създадат нови жилища и да се прочисти пътят за автомобилите. Извън центъра, много величествени имения от 19-ти век са били разрушени, за да създадат място за неописуеми офис сгради.
През осемдесетте банките са в разцвета си, което засилва строежа на дори още офиси в града, създавайки гора от кули. Това носи на града прозвището „Банкфурт”, като тогава това не е комплимент.
Това се променя, тъй като много жители днес се гордеят с гората от офис кули. А в сравнение с Лондон, Франкфурт е евтин: Въпреки че наемите се увеличават, типичните жилищни разходи са само 55% от средната нетна заплата, срещу 135% в Лондон, според индекса Bloomberg Global City Housing Affordability. Франкфурт, междувременно, се е разраснал значително през последните години, като крайбрежието на реката, която минава през града, за начало, се превърна в 5 километров парк с пътеки за бягане и колоездене, кафенета и ресторанти и музеи.
На източния край на парка се намира централата на Еврпейската централна банка, където се трудят близо 4 хил. специалисти, много от тях чужденци. Поради това в града е пълно с международни училища, ресторанти и магазини, за да може да се отговори на вкуса на разнообразния персонал на финансовия център.
„Когато се преместих във Франкфурт, имаше само едно място в целия град, където можех да изпия чаша прилично еспресо”, казва Стефано Нардели, икономист от ЕЦБ, който пристига малко след откриването на банката през 1999 година. Докато сега все пак някои магазини остават отворени до полунощ, преди „беше невъзможно да купиш хранителни продукти след 6 следобед”.
В наши дни обаче положението е различно. Служителите на ЕЦБ могат да се наслаждават на разнообразието от заведения и забавления по поречието на реката, появили се именно заради финансовия център.
Но фасадите на нови сгради в района са белязани с графити, на един от които пише „Един град за всички”. Хората, които преди са живеели в тези части на града, са изтласкани за сметка на новите лъскави жилища, построени там.
„Притокът на високоплатени банкери на гърба на Брекзит само ще влоши нещата. Франкфурт ще бъде по-добре, ако вместо него, повечето банки изберат за Париж”, Тобиас Шмит, помощник-мениджър в местна организация с нестопанска цел, която съветва наемателите при преговори с наемодателите.
Свързани статии:
