Бойко Борисов и Румен Радев

Президентът и премиерът на България си отправят взаимни обвинения в разрастващ се корупционен скандал, който застрашава приемането на държавата в еврозоната и в Шенген, пише агенция „Блумбърг”.

Предизвикано от действията на новоназначения главен прокурор, противопоставянето подчерта десетгодишната битка за влияние в черноморската държава. В центъра му са могъщи олигарси и заподозрени за връзки с организираната престъпност лица, служители, които са прикривали тяхната дейност, и прокурори, които разполагат с повече власт, отколкото където и да е другаде в Европейския съюз.

Скандалът избухва в решаващ за бивша комунистическа България момент, която се опитва да сложи край на 12-годишния надзор от страна на ЕС върху съдебната ѝ система и усилията за борба с корупцията, като покаже, че на властите в страната може да се има доверие по въпроси, свързани с работата на полицията и сигурността на границите.

„Правителството очевидно е под някакъв натиск”, заяви Майкъл Тейлър – старши анализатор за Източна Европа в „Оксфорд Аналитика”. Той допуска, че „Брюксел може да е обезпокоен еврото да бъде въведено в държава, на чието правителство не може да се вярва много”.

Президентът Румен Радев, чийто имунитет се проучва от прокуратурата, обвини тази седмица правителството на премиера Бойко Борисов в провал, довел до разпадането на държавните структури.

„Липсата на воля за реформи и за борба с корупцията и отпадъците, системното нарушаване на закона и морала доведе до парализа на цялата социална система и институциите в България“, каза Радев.

Борисов, който ръководи третия си кабинет от 2009 г. насам, заяви, че президентът „търси конфронтация с правителството“.

София си е поставила за цел да приеме еврото в началото на 2023 г., след като първата покана за присъединяване към чакалнята се забави заради съмнения към банките ѝ. Подобни институционални опасения блокираха и влизането в Шенген. Страната се нарежда на дъното на Индекса за възприемане на корупцията на Transparency International като най-лошия в ЕС след Румъния и Гърция.

Съединените щати също критикуват България. В сряда държавният секретар Майк Помпео санкционира първите българи – съдията от Специализирания наказателен съд Андон Миталов и неговото семейство, за „участието в значителна корупция“.

През октомври Миталов издаде заповед, позволяваща на български заподозрян по дело за шпионаж в полза на Русия да пътува до Москва, където получи награда от президента Владимир Путин.

Агенцията припомня, че настоящият спор започна, след като главният прокурор Иван Гешев, назначен миналата година въпреки възраженията на Радев, съдии и правозащитни организации, поиска от Конституционния съд да изясни въпрос, свързан с имунитета на държавния глава. Искането е във връзка с прекратено разследване за конфликт на интереси с възможно участие на Радев. Българският президент отрича да е извършвал неправомерни действия.

Това съвпадна със задържането на хазартния бос Васил Божков в Обединените арабски емирства по различни обвинения, включително за ръководене на организирана престъпна група и подкуп. Отдавна известният в българските медии като „Черепа“, Божков е смятан за един от най-богатите хора в страната. Той заяви, че нито едно от обвиненията не е доказано.

„Това, което виждаме сега, не е нещо ново“, каза по телефона Димитър Бечев – нерезидентен старши сътрудник на Атлантическия съвет във Вашингтон. Според него, най-вероятната причина е битка между олигархичните кръгове.

Действията на Гешев идват след години на безнаказаност за предполагаеми нарушители на закона в 7-милионната държава, която се присъедини към ЕС през 2007 г.

Неразкрити убийства

От 1995 г. насам бяха убити поне 150 високопоставени лица, включително премиер, 15 шефове на футболни клубове, един президентски съветник, общински служители и десетки мафиотски босове. Само шепа хора са осъдени за тези престъпления.

През последните 7 години полицията, специалните части и прокуратурата проведоха акции срещу бизнеса на много представители на българския елит. Десетки министри – бивши и настоящи, както и други правителствени служители бяха обвинени в злоупотреба с власт или лошо управление. Никой от тях не е изпратен в затвора.

Самият Гешев през 2014 г. пое разследването около Корпоративна търговска банка – четвъртият по големина кредитор в страната по това време. Три години след като банката застраши стабилността на финансовия сектор на страната, бяха повдигнати обвинения на 18 човека. Не са издадени присъди.

ЕС многократно подчертава, че дейността на прокурора не подлежи на контрол. Гешев и неговите предшественици бяха критикувани, че избират определени дела, а игнорират други.

Радев от миналата година настоява за публичен дебат за промяна на конституцията, за контрол върху дейността на главния прокурор.

„Моята лична битка е да се придържам към закона и да осигуря справедливост за българските граждани”, заяви Гешев.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!