Мая Манолова, Борис Бонев, Йорданка Фандъкова
на снимката: Мая Манолова, Борис Бонев, Йорданка Фандъкова

Без съмнение след първия тур на общинските избори се вдигна най-много шум около представянето на партийно независимия кандидат Борис Бонев от „Спаси София“, който бе представен за голямата изненада благодарение на резултата от над 10%. Има известни основания за такива изводи, но като че ли нещата започнаха да достигат до хипертрофирани размери. Доста от произнасящите се по темата, особено такива, които се афишират като „против статуквото“, забравят, че 10% означава просто „един от всеки 10 души“ и макар като първи резултат на независим  политик това да не е никак лошо, трябва да е ясно, че такава подкрепа няма практическа стойност.

Това може и да звучи крайно, но е факт. Въпреки че изненада с резултата си, Бонев е чак четвърти в подреждането и – нека говорим трезво – това показва, че идеите, които той и неговите съмишленици излагат, едва покълват и има много път да се измине, докато получат наистина широките симпатии на софиянци, ако това изобщо се случи. Без съмнение инициативата за София и нейния кандидат внесоха някакъв лъч свежест и различност, но поне едно тяхно решение е направо озадачаващо и независимо как биха го обяснили, е ясно, че няма нормална логика, която да го оправдае. Става дума за отказа от листа за общински съветници.

Бонев се яви на избори в демонстративно каубойски стил – нещо като  „сам в Дивия Запад на статуквото“. Той не е изявявал специално желание за изолация, но платформата на неговата кампания, която го позиционира като изразител на различното, надпартийното и експертното начало, по дефиниция го спира от възможни коалиционни действия, а и не изглежда Бонев и електоратът му да имаха такова желание.

Експертната самоувереност, която бе в основата на кампанията на „Спаси София“ обаче никак не се стикова с наглед глуповатото отказване от листа за общински съветници. Така над 41 000 гласа получиха представителство в бъдещия ОС само от едно лице – Бонев – и след като той остана чак четвърти за кмет, тези хора все едно не са гласували, защото  е ясно, че той сам лесно може да бъде изолиран на бъдещите заседания на ОС.

Другото, което остана в Зоната на здрача при избора на такъв форма за явяване на избори /само с кандидат за кмет и без съветници/, е как възнамеряваше Бонев при победа да управлява града без да има дори едно малко ядро съмишленици в Общината, на които да се опре. Няма как. Значи още тук претенциите за кадърност и експертност започват да се клатят, тъй като имаме фал в замисъла още на старта. Да, Бонев постигна исторически резултат и нещо, което досега не е правено в София, но то може и вече да е приключило, защото прословутата „борба против статуквото“ скоро ще се води реално само от един съветник /той/ и липсата на негови сподвижници в ОС още четири години ще бъде запълнена от хора на „статуквото“.

Защо се направи това – не знам, бъдещето ще покаже. Може пък и „спасителите“ да смятат, че е по-добре да се държат настрани от формализма на статуквото и да не участват в него, за да запазят идентификацията си. Че такова решение дава основания и за плодене на конспиративни теории, е ясно. Както е ясно и че „очи дето не се виждат, се забравят“ и отказът от формално представителство на 41 000 столичани може да предизвика постепенното излиняване на ентусиазма към „Спаси София“. Дано да не стане така.

На фона на тези разсъждения второто нещо, което изглежда странно в седмицата между първия тур и балотажа, е защо, след като поне формално Бонев и „Спаси София“ вече минават в миманса и няма да са фактор в градското управление, те имат самочувствието на арбитър в столицата и се натискат да организират изборен дуел между Фандъкова и Манолова с водещ Борис Бонев, изживявайки се като гаранти за смислен дебат. С 10% подкрепа и 1 общински съветник не може да си регулатор на каквото и да било, защото само самочувствието не е достатъчно доказателство за компетентност. Трябва да я докажеш или в неговия случай – да получиш признание в аванс и после пак да се докажеш пред тези, които са ти се доверили.

В последното Бонев не успя в нужната степен и не е чудно, че Фандъкова не се върза и не прие поканата. Нито пък е чудно, че Манолова я прие, тъй като тя се надява да получи подкрепа от редиците на избирателите му. Защото, ако пита човек нея, сигурно тя се смята за още по-големият поборник против статуквото и те би трябвало да я припознаят поне на втори тур.

Само че имам натрапчивото усещане, че името Борис Бонев ще се споменава често само докато мине балотажът, а седмица-две по-късно почти няма да влиза в ежедневните новини, както си беше. Всички знаем защо може да стане така – защото неговите 10% симпатизанти вече ще са гласували или пък не, но и в двата случая никой вече няма нужда от тях до следващите избори.

Ходовете на Бонев може да са добри според неговите избиратели. За 90% от софиянци обаче не са и това е обратната страна на неговия изборен резултат. Защото 10% не стигат за големи нови визии и за радикални промени, особено пък срещу статуквото. Те просто определят все още крехката сянка на Борис Бонев в местната политика и нищо повече. А сянката зависи от големината на предмета. Политическата сянка на младия кандидат-кмет може и да стане по-значителна и широка в бъдеще, но засега отразява просто неговите политически размери, които вече бяха определени от избирателите.

Случката с дебата показва, че Борис Бонев май си е повярвал, че е по-голям от сянката си. Е, не е, и колкото по-рано му стане ясно, толкова по-голям шанс има да развие успеха си, вместо да закопае 41 000 гласа. Факт е, че той остави името си в изборната история на София, но засега нея реално ще продължават да я пишат други.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!