Борисов подари ВСС на Румен Радев. Интересно за какво?

Владислав Горанов – човек от най-близкото обкръжение на Бойко Борисов, дългогодишен финансов министър и санкциониран по американския закон „Магнитски“ – заяви в интервю за „Медиапул“ тази сутрин, че ГЕРБ няма претенции по отношение на бъдещия състав на Висшия съдебен съвет и би подкрепила предложенията на „Прогресивна България“.

На пръв поглед това изглежда като жест на политическо отстъпление. В действителност обаче подобна позиция може да се окаже сигнал за далеч по-мащабно политическо прегрупиране.

За смяната на ВСС е необходимо квалифицирано мнозинство от 160 депутати. А „Прогресивна България“ и ГЕРБ имат общо 170. До този момент съществуваше известна надежда сред част от обществото, че Радев ще бъде принуден да търси подкрепа и диалог с „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, което би могло да отвори вратата за по-широко представителство на юристи с модерно образование, професионален авторитет и независимост от традиционните политически центрове на влияние.

Причината подобни очаквания да съществуват е очевидна. Българската съдебна система от години е обект на тежки критики както отвън, така и отвътре. Натрупаха се множество съмнения, че ключови позиции в управлението на съдебната власт са били заемани не според професионалните качества, а според политическата лоялност. Дори бивши висши представители на самата система са признавали наличието на сериозни зависимости.

Именно затова оттеглянето на ГЕРБ от процеса изглежда странно. Ако партията действително няма претенции за влияние върху новия ВСС, тя на практика се отказва от един от най-важните кадрови процеси в държавата.

Това поражда два логични въпроса.

• Първо, подобен ход практически елиминира възможността представители на ПП или ДБ да получат реално влияние върху формирането на новото съдебно управление. Ако Радев разполага с необходимата подкрепа от други политически сили, необходимостта от преговори с реформаторските формации отпада.
• Второ, неизбежно възникват съмнения дали не става дума за политическа договорка. В най-крайната интерпретация това би могло да се прочете като послание от типа: „Вземаш контрола върху назначенията, а в замяна оставяш на спокойствие хората, които досега са държали властта.“

Дали това е действителният сценарий, засега няма как да се докаже. Но политиката рядко се движи от безкористни жестове, особено когато залогът е контролът върху институции с огромно значение за съдебната система.

Ако към подобна конфигурация се присъедини формацията на Делян Пеевски, както се очаква, резултатът би бил формирането на внушително мнозинство от 191 депутата, което се доближава до мащаб, позволяващ дори конституционни промени.

Така политическата картина започва да изглежда все по-различно от официалните партийни декларации. Вместо сблъсък между институциите може да се окаже, че наблюдаваме процес на преразпределение на влиянието между едни и същи центрове на власт.

Най-същественият въпрос обаче остава друг: кой печели от всичко това?

Една от възможните интерпретации е, че Бойко Борисов се стреми преди всичко към собственото си политическо и лично оцеляване. Ако подобен сценарий се реализира, обществеността може да стане свидетел на шумни разследвания срещу второстепенни фигури, докато най-влиятелните играчи в българския политически живот останат извън обсега на реална отговорност.

Разбира се, това засега са политически хипотези, но именно затова подобни изявления заслужават внимание. Защото в България кадровите решения в съдебната система често се оказват далеч по-показателни за реалното разпределение на властта от всички официални политически декларации взети заедно.