Борисов и Радев
На снимката: Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и президентът Румен Радев

Ето, че ГЕРБ отново спечели изборите. Макар и с малка преднина. Всъщност, има само едно условие, при което ГЕРБ и Бойко Борисов биха могли да претърпят загуба на избори. Да няма никакви изгледи да дойдат на власт. Тогава и само тогава ГЕРБ ще изчезнат от политическия живот на България.

Обяснението е просто. ГЕРБ не са политическа партия. Европейската им принадлежност се съдържа много повече в наименованието на партията, отколкото в политическите ѝ действия. Те дори могат да бъдат и в ущърб на европейската общност – построяването на „Турски поток“ е достатъчно ярък пример, има още доста такива. Иначе европейската насоченост на ГЕРБ е основана на изгодата от средствата по европейските програми. Като цяло ГЕРБ прилича по-скоро на прослойка за усвояване (присвояване) на обществени средства. И докато има възможност да ги усвоява и присвоява, няма да губи влияние и подкрепа.

На тези избори Бойко Борисов утвърди

политическата си сила и поради мощната подкрепа на президента Румен Радев и правителството му, с непрестанното натякване, че управлението на „Продължаваме промяната“ е оставило само хаос и разруха. Макар това твърдение по никакъв начин да не отговаря на истината, то бе подето и разпространено от много журналисти и тълкуватели, заедно с лъжливите заплахи за финансов фалит, за икономическа криза (каквато не може да има при икономически растеж) и бюджетен дефицит над 6 процента (което се оказа лъжа).

Има и друга, досега сякаш неспоменавана причина за загубата на „Продължаваме промяната“. Най-много трима бяха политиците от тази партия, способни да привличат избиратели благодарение на лични умения и способности за въздействие – почти всички повтаряха усърдно и прилежно иначе правилни „опорни точки“, но без особен хъс, умение и лично обаяние. Явно в новата партия няма действащо устройство за подбор на политици, като изключим „тоя е от нашите и е успешен в областта си“, като „областта“ в повечето случаи има малко общо с политиката.

Съвсем иначе стоят нещата при „Възраждане“.

Костадин Костадинов се оказа изключително ловък

и убедителен политик за онези българи, които се чувстват неуспешни с европейската принадлежност на България, с демократичните началá на управление и с новите световни обвързаности. Това чувство за неуспех ги кара да подкрепят всички прояви, насочени срещу установените управници и начини на управление. Да се мисли, че те са против ваксинирането или пък, че защитават лева поради лековерие и незнание, или пък, че са против Европа и НАТО поради неосведоменост би било плъзгане по повърхността. По начало и в Европа, и в България разделението между тези, които се чувстват неуспешни, и останалите все повече измества разделението леви, десни, консерватори и либерали. А има и друго, що се отнася до „Възраждане“. Поради липса на самочувствие,

поради неумение и поради страх да не си навлекат

гнева му, политиците, а и журналистите (с две изключения) не смеят да се противопоставят открито на Костадинов. Президентът например, който действаше много уверено срещу Борисов, не отрони и дума срещу противоконституционните му изяви.

Заради този нов вид разделение приелите себе си за „неуспешни“ охотно подкрепят всякакви видове референдуми, дори и такива, които явно няма да доведат до привидно желаните от тях резултати. Едва ли тези, които са против еврото, наистина смятат, че въвеждането му в България ще доведе до скъпотия и обедняване.

Поредицата от загуби на БСП пък потвърждава твърдението, че обществените сдружения,

основани на стремежа към властнически предимства

и облаги, представящи се иначе за партии, неизбежно се разпадат при загуба на тези предимства. Някогашната Българска Комунистическа Партия така и не можа да се превърна в истинска лява партия, а в опозиция ѝ останаха само онези привърженици, които си спомнят с тъга и умиление за облагите на еднопартийното минало.

ДПС, което също не се преобразува в истинска либерална партия, запази гласовете и влиянието си. Причината: защото то запази и същността си на корпоративно образувание върху етническа основа, с чиито вождове останалите партии предпочитат по-скоро да се спогодят, отколкото да се опитат да привлекат избирателите им. Просто защото така е по-лесно.

При изключително силния натиск за съставяне на правителство обаче, превърнал се едва ли не във всенароден повик, всяка партия, която дори съвсем обосновано, отстоявайки своите виждания, откаже подкрепа за съвместно управление, ще загуби. Всяка освен „Възраждане“.

Всички тези политически затруднения могат все пак да намерят решение. Условие за това е

евроатлантическите партии да съставят временен управленски съюз

със следните задачи:

Първо: Незабавно изпращане на оръжие за Украйна.

Второ: Приемане на необходимите закони за влизане в еврозоната и Шенген с точно определен срок за приемането им.

Трето: Приемане на необходимите закони за усвояване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост с точно определен срок за приемането им .

Приемането на бюджет се разбира от само себе си.

Точно определен срок за продължителност на споразумението –

най-много шест месеца, след което всички действат

според политическите си виждания. Със запазване на надеждата за истинско обновление и промяна.

Текстът на Иво Беров е публикуван в „Дойче Веле“. Заглавието е на „ДЕБАТИ. БГ“

Още актуални коментари – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук