Едва ли има човек, който да не е гледал прословутия филм „Последният самурай” с участието на Том Круз. В него се разказва историята на американския войник Нейтън Олгрен, сблъскващ се с японските самураи. Сюжетът на филма е вдъхновен от въстанието Сацума от 1877 г., водено от Сайго Такамори и от реформирането по западен образец на Япония от колониалните сили, макар че това главно е приписвано на Съединените щати за американската публика. В по-малка степен, филмът също е повлиян от историите на Жул Брюне, капитан от Френската армия, който се бие заедно с Еномото Такеаки в по-ранната война Бошин и на Фредерик Уорд, американски наемник, който реформира китайската армия по западен образец, като създава Винаги побеждаващата армия. Филмът е отличен с множество номинации, включително и четири номинации за Оскар.
Кой обаче е Сайго Такамори? Вижте неговата впечатляваща история!
Той бил един от двигателите на реформирането на Япония в края на XIX век и в същото време яростен защитник на древните самурайски ценности.
Самураите се появили в японското общество още в началото на XII век. Те били мъже на честта, смелостта и лоялността, които владеели военното изкуство до съвършенство. Политическите промени в световен план до голяма степен предопределили техния край, но както и сами се досещате – те не се давали без бой.
Водени от Сайго Такамори, който хем прегърнал идеята за модернизация на войниците, хем яростно защитавал традициите на своя народ, самураите до последно защитавали ценностите и идеалите си.
И до днес Сайго е един от най-големите герои на Япония.
ЧУЖДО ВЛИЯНИЕ
През 1852г. комодор (висше офицерско звание от военноморските сили – бел.ред.) Матю Пери от американските военноморски сили предприел мисия до Япония и останалия свят. В стремежа си да се защити от чуждестранните влияния, Япония се намирала в състояние на самоизолация. Изправени пред военните кораби на Пери обаче японците разбрали, че нямат друг избор, освен да отворят пристанищата си за американските кораби.
Япония в крайна сметка подписала Договора от Канагава – първият подобен документ, сключван между двата народа. Спорният (според много критици) документ разкрил слабостите на японското правителство – шогунат, който управлявал нацията като феодална държава от началото на XVII век.
През 1868г., след политическа революция, шогунатът паднал, а император Мейджи поел контрола. Столицата била преместена от Киото в Едо (днешно Токио).
Възкачването на Мейджи имало много по-голямо значение от просто промяна в системата на управление. Привържениците на императорския двор вярвали, че Япония може да устои на външните фактори, само ако предприеме стъпки за модернизирането си. Двата века на изолация направили страната уязвима към външния свят.
Новият режим започнал да разрушава старата феодална система и започнал изграждането на модерна бойна сила. Не всички японци обаче приемали тези промени. Реформите на Мейджи внесли сериозно разделение сред самураите.
Някои от тях подкрепяли идеята за модерна визия за Япония, но другите смятали, че това ще застраши самия начин на живот на местните.
ЖИВОТЪТ НА САМУРАЯ
Сайго Такамори бил роден през 1828г. в Сацума. Семейството му не било особено заможно, но самият факт, че имали самурайско потекло повдигало духа им. Сайго се превърнал в една от най-значимите фигури в Япония. Той бил висок около 180 см. и тежал около 100 килограма.
Десет години по-късно той бил главно действащо лице в битката срещу императора Мейджи.
Сайго не само, че бил велик войн, но бил отдаден и на неоконфуциоанството и будизма. Освен всичко друго той бил много предан на своя господар. Когато неговият даймио умрял внезапно, Сайго решил да последва древната традиция и да сложи край на живота си. Заедно с един свой приятел скочили в езеро, но течението изхвърлило телата отново на брега. Приятелят му бил мъртъв, но Сайго оживял.
Новият даймио на Сацума обаче не бил най-големият почитател на самурая и два пъти го заточвал на далечни острови. Сайго използвал „свободното си време”, за да усъвършенства своите калиграфически способности, отдал се на поезия, практикувал сумо и обмислял как да се справи с корумпираната японска политическа система.
Той не се вълнувал от богатства, а от дребните неща – спокойствие, здраве и щастие.
Сайго се завърнал в Сацума в края на XIX век. Той изиграл ключова роля в политическите и военните битки. През 1868г. войниците на Сайго окупирали Едо и разбили войниците на шогуна.
Като част от реформите, предприети от Мейджи, японската феодална система за военно управление бакуфу била премахната. Последствията от това действие по-късно оказало лошо влияние на Сайго.
ЦЕНАТА НА МОДЕРНИЗАЦИЯТА
Веднага след реформирането, Сайго се върнал в Сацума, но през 1871г. отново отишъл в Токио, за да оглави новосъздадената императорска гвардия. Промените не му се отразявали добре и той се чувствал изключително неуверен. Сайго презирал „западната мода” и затова продължавал да носи традиционните си одежди.
Самураят се тревожил и от новите политически реформи. През 1871г. феодалните владения станали държавни. Бившите областни управители получили издръжка и нови длъжности. Премахването на системата имала сериозни последици за всички самураи. Реформите на практика сложили края на самурайството. Издръжките, които официалните им господари плащали, вече били спрени.
Създаването на императорската армия и въвеждането на военен налог премахнало нуждата от военна служба. За мнозина бедността била смъртоносна. Самураите усещали, че техният статут и престиж изчезват. През 1871г. бил издаден указ, който
задължавал и самураите си правят прически според западната мода. Пет години по-късно им било забранено да носят своите мечове на публични места.
Сайго разбирал, че модернизацията на Япония е неизбежна, дори желателна, но не можел да предаде предците си. В отчаянието си той подкрепил идеята за война с Корея от 1873г. с надеждата, че ще възроди самурайския дух чрез бой. След като предложението му за провеждане на подобна военна операция било отхвърлено, Сайго подал оставка и се върнал в Сацума, където създал военна академия.
Много млади самураи се присъединили към Сайго. До 1877г. той имал 20 000 ученици. Популярността на училището му подхранвало подозренията на правителството, че Сайго не ръководи просто една самурайска академия, а че сформира армия, за да започне бунт. Когато правителството се опитало да конфискува оръжията от арсенала на Сацума, самураят се ядосал още повече и организирал бунт.
СЛАВА В ПОРАЖЕНИЕТО
Сайго планирал и водил нападение срещу Токио, но войските му били отблъснати и били принудени да бягат обратно в Сацума. Самураите се скрили в планината Широяма. Дълго време били обсадени от армията на императора. Сайго събрал учениците си и им казал, че това ще бъде последната им битка, затова трябва да умрат като герои. След това тръгнал да посрещне съдбата си.
В източниците пише, че той в ярко жълто кимоно и с меч в ръка той тръгнал към последната си битка.
Щом напуснал укритието си бил ранен с куршум в дясното бедро.
Легендата разказва, че щом паднал на земята, Сайго казал на един от своите самураи:
„Точно тук трябва да умра. Окажи ми честта и ме довърши.”
И това наистина била последната битка на самураите.
Най-важната част от японската история са самураите. Прочетете още за тях ТУК.
Мистичните нинджа са най-противоречивите герои от японската култура. Цялата истина за тях може да намерите ТУК
Най-великата самурайска битка е била при Секигахара.
А войните са използва КАТАНА.
Кой е най-великият самурай вижте ТУК.
Хонда Тадакацу – самураят, който не получи нито една рана – ТУК.
Най-бруталният самурай на всички времена се казвал Ии Наомаша. Неговата история може да прочетете ТУК.
Кой е шогунът, променил облика на Япония може да разберете ТУК.
