С Иван Гарелов сме родени на една и съща дата, с 21 години разлика. Познавам го отдавна. Навремето, в края на миналия век, бях изгряваща звезда в българската журналистика, един ден идвам от някакво събитие във вестника и Любо Стоименов, тогава шеф на икономическия отдел, вика – обади се Гарелов и пита дали си бръснат.
Викам – к`во го бръсне Гарелов бръснат ли съм. А той – не, бе, иска да участваш в „Екип 4″, популярно в ония години предаване. Обадих му се да питам за какво и той ми каза, че за Косово.
Имах само най-общ поглед върху темата, ама нали суета, поподготвих се и цъфнах на „Сан Стефано“. Гарелов ме посрещна като първа дружка, макар дотогава да не се бяхме виждали. Не се изложих, после пак са ме канили, макар и не много често.
През лятото на 2007 вече бях главен редактор на възстановената „Демокрация“, ама изживявах последните си дни. Петър Стоянов, който ме покани да правя вестника, понесе тежко загубата на изборите за Европейски парламент и реши да подаде оставка като лидер на СДС както не се прави по нашите ширини.
Дойде Пламен Юруков, комуто отказах подкрепа, воден от принципи, но и в голяма степен по инстинкт и беше въпрос на време Пламен да освитка вестника. Та да си направят софийските седесари кръчма в „Синия лъв“. Както и стана.
След като Юруков беше избран, на „Раковска“ беше свикана пресконференция и Гарелов дойде. Беше без работа и вика – кажи на новия началник да взема аз пиара на СДС. Засмях се и му казвам – Иване, не мога да ти помогна, и аз съм пътник. По-добре друг да му каже.
Не стана работата. Но Гарелов почти през цялата си кариера е поддържал добри лични отношения с лидерите на СДС, въпреки ДС-арското си минало. А може и заради него. Знае ли човек.
Спомням си, че за едни избори от СДС ме бяха поканили на нещо като купон и там беше и той. Харесвам Гарелов като професионалист и нямам проблем да си общувам с него, макар да не бих се подписал в прочутата вече подписка, подкрепяща го за началник на телевизора.
Та тогава пихме по една-две ракии, поразговорихме се и като си тръгнахме, видяхме две таксита отпред. Гарелов вика – ти вземи първото, а аз второто.
През целия път до къщи шофьорът ме разпитваше за него. Той е популярен човек, не ще и дума.
После на Гаралов явно му писна, реши, че от дясната трънка заек няма да изскочи и се врътна към комунистите. Такива панегерици написа на Станишев, че чак мене, дето нямам нищо общо, ме хвана срам.
Когато се появи подписката, не бях в България. Мина ми някак странично.
Като я видях, викам си – я, мене ме няма. Ама сигурно не съм толкова значим вече. Но пък се зарадвах, като видях кои са вътре. Велева, Карбовски, Волгин, Симов…Мерси.
Изненадах се само като видях две имена – Люба Русева и Петя Владимирова. Рени Нешкова, която навремето беше неразделна с Петя, не се поколеба да напише – няма по-отвратителна компания.
Писах на Люба да я питам, а тя вика – това е дивотия, преди няколко месеца ми се обади секретарката на Гарелов да ми каже, че ще се кандидатира, пожелах му успех и сега – хоп в списъка. И с Петя, вика, е така.
Но не ми се занимава, казва. И други се обадиха, например професор Чуков направо рече, че е писан, без да го питат.
Ченгесарски работи.
Другото име, което причини много шум в системата, е на Иво Беров. И с него съм работил. Изобщо за повечето имена имам доста да кажа, но няма да ми стигне мястото. На доста от тях съм редактирал текстове и и доста от тях са удивително неграмотни хора.
Но Беров не е. Като почнах навремето в „Демокрация“, имахме всичко шест компютри и даже пишещи машини не достигаха. Нямах даже стол и бюро. Но си донесох пишещата машина от вкъщи и пишех на една холна масичка в коридора. Иво ме дебнеше кога ще стана, та да седне той да пише. Пишеше хубаво и нестандартно, но си беше (и е) чешит.
После, като почна да редактира вестник „Седем“ ме е канил да пиша разни работи, ама аз не рачих, по идейни съображения.
Но искам да кажа, че Иво вероятно е подписал, понеже навремето известно време работеше при Гарелов в „Панорама“. Това са човешки и нормални работи, макар Гарелов да се отнасяше към него с известно снизхождение. Иво водеше пародията „Пънорама“, ироничен поглед към ставащото и Гарелов веднъж вика – ние сме толкова сериозни, че е добре да има един такъв идиот като контрапункт.
За повечето други хора от списъка не съм изненадан изобщо. Те са си такива.
Работата не е в подкрепата. А че обществото ни е позволило на тези люде да изпълзят най-отгоре. И ги приема за авторитети.
Иначе – Гарелов вероятно няма да стане шеф на телевизията. И какво от това? Да не би другите да са принципно различни?
Карай да върви, това е…чалга.
За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!
