ВИЗИТКА: Васил Койнарев е докторант по съвременен български език, магистър по лингвистика, бакалавър по филология и бакалавър по журналистика. Преподавател, лектор, редактор на свободна практика. С интереси в областта на българския език и литературата, медийния език и стил.
Дни наред гневни коментари заливат социалните медии. Темата : черно-белите учебници за 8. клас, които тази година се предлагат на учениците за първи път. Да уточним : заради промени в учебната програма за 2017/2018 година се налага издаването на нова учебна литература, по която гимназисти и прогимназисти да добиват знания.
Смяната на учебниците и пособията за цели класове (като на 8. клас например) често струва скъпо (и на издатели, и на родители). Позната практика досега бе учебници и помагала да се препродават (предават, подаряват) на учениците от по-долните класове, а с припечеленото да се набавя литература за новата година. Разбира се, това не отрича покупко-продажбата на нови комплекти.
Тази година издателите предложиха три варианта на едно и също учебно пособие. Цветно книжно тяло, черно-бяло книжно тяло и интерактивен учебник на електронен носител.
Най-евтин излиза интерактивният учебник като цена, но той е свързан с други разходи – наличие на мултимедия в клас, наличие на техника вкъщи. Следващата категория са черно-белите учебници, които са с около 30 процента по-евтини заради хартията и липсата на цветност. Последни или най-скъпи са традиционните цветни пособия на луксозна гланцирана хартия.
Гневни интернет коментатори и родители решиха, че това е дискриминация, че не може да подлагаме децата си на разделение още от училище (децата никога не трябва да се подлагат на каквото и да е разделение): който има повече пари, той има и цветен учебник. Дадоха се примери с Иванчо и Драганчо заедно в час един до друг на чина, които държат пред себе си цветен и черно-бял учебник, и се посочи колко ужасно би било това положение.
Но винаги има и други гледни точки. Ето някои от тях:
Първо,
черно-белият учебник е още една възможност, още един избор за по-добро бъдеще и обучение.
Години наред имаше просто учебник и това не е пречело на вас или вашите родители. От няколко години има и интерактивни учебници (цвят, звук, образи, картинки, игри и други). Изборът стана по-богат. От тази година той е още по-широк. Като клиенти имаме възможността да преценим кое е най-добро за нашето дете. Дали по-евтин по цена (не различен и некачествен, по-евтин като крайна цена) черно-бял учебник за сметка на повече джобни, или интерактивен учебник за сметка на лаптоп/таблет, с които да работи нашето дете. Цветен учебник, който да остане и за неговото братче/сестриче, или черно-бял, по който детето да си скицира и да си макетира, без да го е грях за унищожението му (все пак освен книга, ученикът е вид учебно пособие в помощ).
Второ,
въображението на всеки човек е цветно и пъстро.
Учебникът е пособие, което да развива нашето въображение наред с всичко останало. Дали е цветен, или черно-бял няма значение, когато той служи с първото си значение: да храни ума ни. Книгите, които четем, за да подхранваме и развиваме непрестанно нашия мозък, са черно-бели (масовите издания, не луксозните). Има ли значение цветът на аспирина, когато ни боли глава, или е важно как той действа?
Трето,
масово децата вече не използват учебниците.
Те ги носят със себе си в час, подмятат ги, вадят ги и ги прибират от чантата (някои и изобщо не ги отварят никога), но накрая на годината учебникът почти винаги е чисто нов и неразгърнат. И това не е по вина на детето или по вина на преподавателя. Учебникът е пособие. На едни помага, на други – пречи. Всеки сам решава доколко и как да го използва.
И четвърто, но най-важно:
децата в училище трябва да бъдат научени да бъдат функционално грамотни и да разширяват своята емоционална интелигентност.
Две изключително важни компетенции. И за двете учебникът спомага, но не е решаващ по никакъв начин.
Какви са изводите?
Черно-белият учебник е просто един допълнителен избор. Учебникът е просто средство, едно от многото, по пътя на ученика към знания, но не основното. Четенето, а не цветността на страниците, прави богато нашето въображение. И най-вече – нашето въображение винаги ще бъде цветно, независимо от цветността на учебното пособие, важен е обаче и преподавателят.
