Всяка година светът преживява сезона на ураганите. Стотици буреносни системи се формират в тропическите райони около Екватора и между 40 и 50 от тези бури се засилват до ниво ураган. В Северното полукълбо сезонът на ураганите е от 1 юни до 30 ноември, а в Южното – от януари до март.

Ураганите набират енергията си, движейки през океаните, като изсмукват топъл и влажен тропически въздух от повърхността, вдигайки по-хладен въздух нагоре. Представете си… дишане. Все едно бурята вдишва и след това издиша. Ураганът се засилва докато това „дишане“ бъде прекъснато – когато бурята се сблъска със сушата. Тогава бурята бързо губи сила, но след като отприщи скорости на вятъра до над 300 км/ч в крайбрежните райони. ( Скоростта на ветровете, унищожили остров Барбуда достигна почти 300 км/ч).

Как работят ураганите?

За да бъде разбрано как действат ураганите, трябва да се знаят основните принципи на атмосферното налягане. Газовете, които съставят атмосферата на Земята, се влияят от гравитацията на Планетата. Атмосферата й е с тегло 5.5 квадрилиона тона (4.99 квадрилион метрични тона). Молекули на тези газове, които са най-близо до повърхността на Земята (където всички ние живеем), са компресирани и сгъстени заради теглото на въздуха нагоре. Въздухът около нас е и най-топлият, тъй като атмосферата се нагрява предимно от сушата и морето, а не директно от слънцето.

Нека си представим пържене на яйце върху горещ камък в жарък ден. Топлината, абсорбирана от настилката пържи яйцето, а не топлината, идваща от слънцето.

Когато въздухът се нагрява, молекулите му се раздалечават, намалява се гъстотата му и този въздух се издига по-високо, на по-голяма надморска височина, където въздушните молекули са по-малко притискани от гравитацията. Когато топлият разреден въздух се издига нагоре, по-студеният слой е подложен на по-високо налягане и започва по- бързо да се движи отдолу. Това движение се нарича „сила на градиента“.

Под въздействие на тези процеси в атмосферата се формира център с ниско налягане, който може да се превърне в това, което хората в северната част на Атлантическия океан, Северния Пасифик (Тихия океан) и на Карибите наричат ураган.

Топлият и влажен въздух от повърхността на океана започва бързо да се издига, заедно с това водните пари се кондензират и се образуват буреносни облаци и дъждовни капки. Кондензацията освобождава топлина, наречена „латентна топлина на кондензацията“. Тази латентна топлина загрява охладения въздух, което го кара на свой ред да се издига.

Възходящият въздух се заменя и подхранва циклично с нови количества топъл, влажен въздух от океана отдолу. Така бурята се храни мощно, топлината от земната повърхност се движи нагоре към атмосферата. Този топлообмен създава модел на вятъра, който циркулира около центъра и се завихря подобно на вода, която изтича в канализацията.

Ураганът Ирма

 Как се получават свирепите ветрове?

Въздушните потоци в близост до повърхността се сблъскват, сливат и избутват топлия въздух нагоре. Този възходящ поток засилва въздуха, който се издига от повърхността, скоростта на ветровете в бурята се увеличава.

Още по-високо в атмосферата ( над 9000 метра ) въздухът с още по-високо налягане, намиращ се над центъра на бурята, също отстранява топлината на издигащия се въздух, задвижвайки допълнително цикъла и растежа на урагана. Тъй като въздухът с по-високо налягане се засмуква към центъра с ниско налягане на бурята, скоростите на вятъра се увеличават още, и още… И се ражда ураганът.

Ураган, ударил Аляска няма. Ураганите се образуват в топли, тропически райони,където водата е около 27 градуса по Целзий. На бурите им трябва още влажен въздух и сливане на екваториалните ветрове. Повечето атлантически урагани започват от западното крайбрежие на Африка, надигат се като гръмотевични бури, които се движат над топлите, тропически океански води.

Колко живее един ураган?

На бурите чудовища им трябва продължително храна – топъл, влажен въздух.  Ако тропическите смущения дават достатъчно такава „храна“, ако са налице оптимални условия „на вятър и налягане“, те  постоянно растат. Процесът на превръщането на тропическите смущения в урагани може да отнеме часове, както и дни.

Основните три етапа, през които се развиват бурите:

  • Тропическа депресия: скорост на вятъра по-малка от 38 мили/ч,
  • Тропическа буря: скорости на вятъра от 39 до 73 мили в час,
  • Ураган: скорости на вятъра по-високи от 74 мили в час.

Всяка година по света се развиват между 80 и 100 тропически бури. Много от тях затихват, преди да станат опасни, но близо половината стават урагани.

Ураган Харви

Ураганът започва да губи сила, когато бурята се оказва лишена от условията, които я подхранват. Когато ураган се движи над по-студени води, налягането намалява, ветровете се забавят и цялата буря постепенно се успокоява – от тропически циклон до по-слаб извън тропичен циклон, който затихва до дни.

„Храната“ – топъл, влажен въздух намалява, когато ураганът достигне сушата. Кондензацията и освобождаването на латентната топлина намалява, а триенето ( заради неравния терен) намалява скоростта на вятъра. Ветровете започват да навлизат напряко в „окото на бурята“, елиминирайки големите разлики в налягането, онова което подхранва страхотната мощност на бурята.

Ураганният вятър вдига мощна водна стена пред себе си, наречена „ураганен прилив“. Ако това явление съвпадне с нормален океански прилив, следват сериозна ерозия и унищожаване на плажове, големи наводнения навътре в сушата. Самият ураган често е само началото. Ветровете нерядко оформят торнадо, свръхинтензивни циклонни бури, които причиняват нови щети, взимат още жертви.

Имената на ураганите

Кой и как дава имена на ураганите, защо Харви, Ирма, Санди и т.н.? Кръстници са метеоролозите, те дават имената, за да могат да разграничават бурите, тъй като често по едно и също време е активна повече от една тропическа буря.

В продължение на няколко стотин години ураганите често били наричани с името на католическия църковен ден, когато бурята удря сушата. Например, ураганът Сан Фелипе поразява Пуерто Рико на 13 септември 1876 г., когато е празникът на този светец.

Години по-късно друга буря удря страната в същия ден (през 1928 г.), така че тази буря е наречена Сан Фелипе Втори.

По време на Втората световна война метеоролозите дават на ураганите само мъжки имена. Следват принципа на радио кодовете, извличайки имена от предварително подготвен списък. В началото на 50-те години на XX век бурите започват да се наименуват по азбучен ред и само с женски имена. Но към края на 70-те години практиката е заменена от системата с равномерно редуващи се мъжки и женски имена. Световната метеорологична организация (СМО) продължава тази практика и до днес.

Първият ураган за сезона получава име, започващо с буквата А, вторият – с буквата Б и т.н. Тъй като бурите засягат различни части на земното кълбо, списъците с имена се черпят от различни култури и националности.

Ураганите в Тихия океан получават имена, различни от тези на атлантическите бури. Например първият ураган за сезона през 2001 г. е бурята в Тихия океан край Акапулко, Мексико и е наречена „Адолф“. А първата атлантическа буря за сезон 2001 г. е с име Алисън.

Предварително определеният списък от имена за бъдещи бури е достъпен в Националния център по ураганите.

Вече използвано име се „пенсионира“ за период от 10 години и не може да бъде ползвано за друга тропическа буря в продължение на този период. Това помага да се избегнат грешките и да се опрости организирането на историческата и юридическа документация.

Част от учените твърдят, че исторически при ураганите има цикличност – периоди на по-слаба активност и периоди на по-слаб ураганен интензитет и тази цикличност е налице и днес, просто цикличност.  Други експерти обаче са категорични, че глобалното затопляне, предизвикано от увеличеното производство на парникови газове, ще доведе и вече води до разширяване на ураганните зони и по-голяма мощ на бурите, към което вече започва да води и статистиката.

 

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!
340