Най-голямото летище във Великобритания – Хийтроу трябваше да отложи десетки полети във вторник, след като дронове бяха забелязани над аеропорта, точно както в края на декември се случи на летище Гетуик.

Отменянето на полети е разбираемо. Летищата и авиокомпаниите, които им плащат, не искат безпилотен апарат (който може и да носи бомба на борда си) да се забие в двигателите на реактивен самолет.

Абсурдно е обаче, че няколко безпилотни самолета от по 500 долара и няколко недоброжелатели да могат да нарушат бизнес за милиарди долари, причинявайки забавяне на полетите и негативните преживявания за пътниците.

С толкова големи залози – безопасността на пътниците и печалбите на фирмите – защо летищата не са по-добре подготвени, за да се справят с дроновете?

Причината със сигурност не е липсата на технологии. Това е и мнението на Ланс Шери, директор на Центъра за изследване на въздушния транспорт към Университета Джордж Мейсън.

„Системите „Counter drone“ вече са на пазара. И макар да не са перфектни, постоянно се развиват”, каза той.

По думите му, те използват радар с висока резолюция и други сензори за откриване на дронове. Някои използват лазери, сигнални смущения и прочее, за да пресекат пътя на безпилотните самолети и да ги заловят, ако е необходимо.

Примери за компании, които разработват анти-дрон системи са много – от стартъпи до реномирани фирми, като израелската „Рафаел“.

Изпълнителният директор на стартираща компания в областта – Йорг Лампрехт – каза, че всички играчи в индустрията на въздушния транспорт все още се борят с въпроса за правомощията.

„Бюрокрацията на летищата е много. А проблемът с дроновете е сравнително нов. Кой отговаря за това, кой контролира въздушното пространство, кой е този, който трябва да следи за дронове? Кой има правомощията да контролира всичко това и при нужда – да се намеси – федералната полиция, местната полиция, този, който притежава въздушното пространство?”

Засега не на всяко летище има специалист в тази област.

Брайън Уин, президент и главен изпълнителен директор на Асоциацията за международни системи за безпилотни превозни средства, иска индустрията на безпилотните самолети и авиационните власти по света да се споразумеят за „дистанционна идентификация” – нещо като цифрови регистрационни номера за дронове. По този начин, според него, летищата лесно биха могли да намерят собственика на безпилотния самолет и да се свържат с него, ако той лети, където не трябва.

Без значение как се развиват законите и технологиите за борба с безпилотните самолети, летищата като Гетуик и Хийтроу трябва да се събудят и да предприемат нещо.

„Ако погледнете индустрията като цяло и начинът, по който тя работи – летищата, авиокомпаниите, ръководителите на полети, производителите на самолети и компаниите за горива, трябва да си сътруднича, за да осигурят безопасни въздухоплавателни услуги. Целите на всички са различни. И това е проблем. Трябва ли да се стигне до някакъв инцидент, за да се предприемат мерки? Досега нямаше нищо драматично, но пък беше достатъчно, за да накара хората да се замислят. Всички трябва да бъдем благодарни, че тези инциденти не бяха по-тежки, нямаше ранени или смъртни случаи”, коментира Ланс Шери.

Безпилотните самолети на Хийтроу и Геътуик предизвикаха бързи регулаторни промени. Правоприлагащите органи в Великобритания вече имат право конфискуват и търсят безпилотни самолети, както и да налагат наказания на операторите, които не изпълняват заповеди. Освен това те се сдобиха с право да глобяват онези, които пускат дроновете си на места, за които нямат разрешение.

Дали това обаче ще е достатъчно? По-скоро не.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!