Да няма крайни срокове за изплащане на лихвоточките на правоимащите по Закона за уреждане правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове, настояват от Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти .

Темата с лихвоточките  остава проблемна от десетилетия, защото продължава да има голям брой български граждани, които имат влогове за купуване на жилище от времето на социалистическия режим, но и до днешен остават без да са компенсирани за тези потънали в банковата система пари.

В парламента в средата на месеца на първо четене мина поредна промяна в закона за компенсирането на загубилите такива свои вложения граждани, но,  според неформални експерти, има само движение в правилната посока, но мерките са недостатъчни и по-скоро козметични. Последно срокът за подаване на документи и за изплащане на някакви компенсации изтече на 30 ноември 2016 г.

От сдружението още през 2016-а е внесен сигнал в  тогавашния парламент, както и редица други институции, че срокът е неприемлив и трябва да бъде удължен, защото „става дума за продължаваща, системна гавра с правата на  голяма група български граждани, които преди 1989 г. са открили жилищно-спестовен влог с надеждата някога да получат жилища от  т.нар. „Държавния фонд“.  От СПКИ предлагат и искат нови сериозни промени в законопроекта при второ четене, за да стане нормативният акт работещ и справедлив.

По времето на социализма българските граждани правеха жилищно-спестовни влогове в Държавната спестовна каса (ДСК), сега Банка ДСК. Настъпилите след 10 ноември 1989 г. промени и освобождаването на цените стопи спестеното. Затова  през 1991 г. беше приет Законът за уреждане на жилищните въпроси на граждани с жилищно-спестовни влогове. Към 31 декември 1991 г. българите с такива партиди са наброявали 318 048.

Според условията на държавата, парична компенсация сега може да има само за тези, чието имущество, движимо и недвижимо, е до 150 000 лева по цени отпреди деноминацията през 1999 г. При това имотите се оценяваха по базисна пазарна цена, в пъти по-ниска от реалната, а движимото имущество – по застрахователна стойност. По този начин бяха отряза от обезщетение хиляди, а останалите бяха ежегодно картотекирани в списъци от над 150-те комисии, създадени към общините. Малцина успяха да получат жилище от общините, когато съществуваше тази опция, а ведомствените жилища бяха разпродадени още в края на миналия век.

Държавата заделя ограничен ресурс за Националния компенсационен жилищен фонд, който изплаща компенсациите. За миналата година бяха изхарчени 35.6 милиона лева.

До края на 2019 г. държавата трябва да изплати 94,2 млн. лв. лихвоточки на притежатели на жилищноспестовни влогове, стана ясно от скорошен парламентарен отговор на финансовия министър Владислав Горанов. Горанов призна, че процесът върви бавно, защото през последните 3 години са изплатени лихвоточки общо за 38 млн. лв., за 2015 г. са заделени 11,1 млн. лв., а актуализация на сумата не се предвижда. Министърът коментира още, че засега се изплащат още заявки за лихвоточки, които са внесени през ноември 2010 г.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!