Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Той е доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”. Има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.
Очаквате ли БСП да съумее да направи редовно правителство с подкрепата на президента и възможно ли е ИТН да подкрепи този кабинет под някаква форма?
Моето мнение е, че това няма как да стане. Това би било драматичен обрат от това, което сме видели до момента от ИТН. Това решение не е от сега. Още от самото начало те бяха подходили със стратегията или се приема техният вариант, в който те взимат властта с 65 депутати, или се отива на избори, което и става. На това се базира и моята прогноза.
Възможно ли е „Демократична България“ да преглътне политическите предразсъдъци спрямо БСП в името на общата цел да има кабинет?
От самото начало беше ясно, че ако има кабинет, той ще бъде съставен от трите партии на промяната – ИТН, „Демократична България“ и „Изправи се.бг. Ние идваме” плюс БСП.
„Демократична България“ сериозно се надяваха да бъде сформирано правителство, но бяха калкулирали, че БСП ще участва по един или друг начин. Малко в повече идва, че президентът даде третият мандат на БСП и ако евентуално се сформира правителство, то би било с мандат на БСП. Това е допълнителна трудност за „Демократична България”, но мисля, че не то е решаващото. Поне засега няма конкретни очертания на работещ план за редовно правителство. Ако се появи такъв план и има идея, „Демократична България” би била в по-трудна позиция да преосмисли това свое решение. Но доколкото няма реалистична заявка за правителство, това ми се струва малко хипотетична дилема, която още не се е материализирала.
В сегашната ситуация, на който и да беше дал мандата, шансовете за успех щяха да са минимални. Има логика в решението на президента – той даде мандата на партия, която подкрепя него, и която го излъчи като кандидат по времето на първия мандат. Това беше очакваното решение. Но ако цента на упражнението беше наистина да се състави правителство, тогава логично би било да се даде на някоя от партиите на промяната. Защото единственото работещо решение е правителство около партиите на промяната с подкрепата на БСП. Логично беше. Но е пресилено да се фиксираме върху конкретното решение на държавния глава.
Изненадан ли сте от двете най-нови социологически проучвания, които дават първо място на ГЕРБ? Възможно ли е да видим нов реализиран мандат на ГЕРБ?
Проучването е изненадващо в две посоки. Не толкова заради това, че ГЕРБ са излезли напред пред ИТН. По-скоро изненадата е, че ИТН са в ситуация, в която могат да загубят и второто място, а „Демократична България” излиза като втора политическа сила. Това показва, че стратегията на ИТН не получава обществена подкрепа. Това, което се опитват да правят – да извиват ръцете на другите партии и да искат карт бланш за кабинет на малцинството, с който да правят каквото си искат, като междувременно си правят плаващи мнозинства. Тази стратегия претърпява неуспех и тя обяснява тези електорални нагласи. От друга страна не мисля, че ГЕРБ ще се върнат на бял кон. Те по скоро запазват това, което имат и то съвсем не е достатъчно, за да управляват. Дори с ДПС трудно биха сформирали управляващо мнозинство при сегашното разпределение.
Все пак това е доста временна картина, трябва да видим дали ще бъде потвърдена от други проучвания. Спадът им не е толкова голям, за да кажем, че са изчезнали от политическата сцена. При една мобилизация, този спад лесно може да бъде преодолян. Това проучване е по-скоро оценка на техните временни стратегии и че ИТН не е намерил най-верният подход, за да си осигури подкрепа?
Как ще коментирате законодателните инициативи на ИТН и по-конкретно предложението за отпадане на изискването за двойно гражданство на кандидат-депутати и кандидат-министри? Подобна промяна би помогнала а много българи извън страната да получат по-лесно достъп до политически живот?
Това е малко паническа реакция, може би породена и от резултатите на тези изследвания, които показват спад в подкрепата. Две са нещата, които те предприемат. Едното е това предложение, което е отправено към българите в чужбина. Предполагам те са били силно изненадани от атаката на ИТН към Кирил Петков и неговото гражданство. Това е компенсаторна стратегия и пропаганда. Очевидно е, че в този парламент няма да се стигне до конституционна поправка. Другият аспект е извънредното интервю на Слави Трифонов. Целта на тези неща е да се ограничат щетите.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
