В продължение на четири седмици Световното първенство по футбол е основна тема в целия свят. Всичко приключи, но в Катар наследството на Мондиала ще е тема още дълги години.
Експерти през годините са разучавали икономическото отражение на големите спортни първенства като Световното първенство по футбол или Олимпиадата за страните домакини. Обикновено то е краткотрайно и незначително.
По-малко внимание е обръщано на икономическите ползи за държавата, която вдига Световната купа в края на турнира. Лесно можем да си представим радостните тълпи, които празнува. Но може ли тази еуфория да се превърне в истинска икономическа полза?
Световната купа носи позитиви
През последните 30 години пет държави са печелили Световното първенство по футбол – Бразилия (1994, 2002), Франция (1998, 2018), Италия (2006), Испания (2010) и Германия (2014).
През шест от седемте победни години при държавата, спечелила Мондиала, се е наблюдавал ръст на Брутния вътрешен продукт (БВП) през годината след победата. През 1994 г. Бразилия отбелязва ръст на БВП от 5,9%, което е доста по-високо от предходните две години. Същото се случва и през 2002-а.
За Франция това е четвъртият финал за 30 години. През 1998 година икономиката отчита ръст от 3,6%, но през 2018-а например ръстът на БВП спада от 2,3% на 1,9%.
Подобни са данните и от Италия, която отчита 1,8 на сто ръст през 2006-а, а Германия през 2014-а отбелязва много сериозен ръст в сравнение с предходната година – от 0,4% на 2,2%. Дори Испания, която печели турнира по време на глобалната рецесия след голямата финансова криза от 2009 година, отчита ръст, макар и нисък – от 0,2%.
Захарна треска или реална икономическа полза?
Спечелването на Световното първенство по футбол ли е истинската причина за тези тенденции обаче или е просто съвпадение?
По време на Мондиала през 2014 г. колумнистът на „Форбс“ Алън Сейнт Джон пише:
„В месеците след победата на Световното първенство по футбол се наблюдава краткотраен ръст на продуктивността”. Въпреки това, добавя той, „това трябва да се приема като еквивалентно например на захарната треска – краткотраен пик в енергията, който е последван от изтощение“.
Не е трудно човек да си представи подобна „захарна треска“. Еуфорични хора пълнят баровете и ресторантите седмици наред, собствениците на бизнеси се опитват да канализират приповдигнатата увереност и самочувствие, правейки рисковани крачки, които иначе не биха предприели.
Академичните изследвания обаче сочат в друга посока. Според проучване на Университета в Съри покачванията на БВП в страните, спечелили Световното първенство, се дължат по-скоро на бум в износа, отколкото на вътрешно потребление или инвестиции.
„Има доказателства, че постигнат успех в един от най-престижните международни спортни турнири има потенциала да повлияе на търговията“, коментира авторът на проучването Марко Мело.
Аржентина се нуждае от икономически подем
За Аржентина, икономическият тласък, свързан с победата, несъмнено ще бъде добре дошъл.
Страната е затънала в икономически хаос вече десетилетия наред. Очаква се тази година инфлацията да достигне 100%, а огромният дълг на страната продължава да расте. Въпреки че успехът в Катар доведе до огромен скок на самочувствието и масови празненства, икономическите проблеми на Аржентина са твърде тежки и дълбоко вкоренени, за да може евентуална победа да има някакво значимо въздействие.
Що се отнася до Катар, икономическото въздействие на Световното първенство по футбол ще бъде по-сериозно. Смята се, че Катар е похарчил за турнира между 188 и 283 милиарда евро. Приходите от туризъм, колкото и големи да бяха те през последните четири седмици, очевидно няма да компенсират разходите.
Експертите обаче неведнъж са заявявали, че Катар е домакин на турнира, за да се опита да постигне престиж на световната сцена, а не да получи някакъв икономически тласък.
„Ясно е, че Мондиалът не е свързан с икономическата жизнеспособност на Катар“, казва Дан Плъмли от университета Шефилд Халам пред ДВ. „Световното първенство по футбол през 2022 г. вероятно ще бъде на загуба в икономическо отношение.“
„Основните печалби, които Катар търси, са нетърговски. Международните отношения са основният мотив за провеждането на турнира, а също така става въпрос за мека сила като стратегия за отбрана и сигурност. Парите очевидно не са от значение за Катар. Страната явно може да си позволи да бъде домакин на Мондиала и е готова да поеме свързаните с това загуби.“
Текстът е публикуван в „Дойче Веле“, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
