Държавната опера в Стара Загора е театър, който представя класически произведения с новаторска интерпретация и естетика. Това сподели Александър Марулев, бивш директор на институцията и все още част от екипа, в интервю за БТА, по повод стогодишния юбилей на операта. Той отбеляза, че през периода на неговото управление от 1998 до 2003 година са се случили „доста нови неща“.
Той уточнява, че именно тогава е настъпил преход в операта от традиционните представления към влияния от западната култура. „Това промени нашето схващане за съвременния оперен театър“, допълва Марулев. Той подчертава важността на сътрудничеството си с академик Пламен Карталов, който започва да експериментира с открити постановки, получаващи позитивен отзвук от публиката. „При първото ми посещение в Стара Загора, двамата се разхождахме край Античния форум „Августа Траяна“ и той посочи място за нашата постановка“, разказа бившият директор. Първоначално самият той е бил скептично настроен към идеята за опера на открито, но след обсъждане на концепцията, нещата започнали да се изглаждат. „Първото представление, което осъществихме, беше „Ернани“ на Верди. То премина много успешно и това ни вдъхнови за нови спектакли – „Атила“, „Аида“, „Набуко“, „Хубавата Елена“ с професор Хачо Бояджиев и така се създаде сцена, която вдъхваше живот на операта през лятото“, спомня си той.
Говорейки за началото на своята кариера, Александър Марулев разказа, че е започнал като хорист в местни хорове. Любовта му към музиката е наследена от майка му, която е солист в Градския хор на Стара Загора. Като ученик, той често присъствал на репетиции и концерти на майка си, което му повлияло и отключило интереса му към пеенето. „След като завърших Строителния техникум в Стара Загора през 1973 година, реших да избегна редовната си служба в Ансамбъла на Строителни войски и се записах на прослушване в операта. Ръководството покани комисия, която оценяваше кандидатите; те ми казаха: „Имаш качествата, но преди това завърши военната служба“. И така, постъпих в Ансамбъла на Строителни войски в София“, припомня басът. Обяснява, че там започва сериозната работа в музикалната сфера, тъй като работел всеки ден с музикален педагог и така се усъвършенствал. През 1974 година, той имал своята първа изява в Западна Европа. „Имахме концерти в България и чужбина, което определи и моята кариера“, добавя той.
Марулев споделя, че в Ансамбъла на Строителни войски е имал възможността да срещне много интересни хора, композитори и педагози, което го вдъхновило да кандидатства в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Бил е приет и завършил през 1979 година, решавайки да се върне в родния си град, въпреки предложенията от Софийската опера. Той разказва, че именно там добил необходимите знания, за да бъде успешен в занаята. „Получих академично образование по музика, включващо дисциплини, които досега не познавах. С помощта на прекрасни преподаватели, с много от които станахме близки приятели“, споделя той.
Незабавно след завършването си, Марулев се явил на конкурс в старозагорската опера, където през 1979 година бил назначен за солист, и до днешна дата вече 46 сезона. „Първата ми роля беше във „Златната птица“ на Марин Големинов, където играех военачалника. Оттогава започнаха години на активно развитие“, споделя басът. Разказва, че през тези сезони е изиграл около 40 централни роли, а общият брой на всичките му роли е забравил. „Имам множество гастроли у нас и в чужбина“, добавя певецът. Най-много обича да играе Закария в операта на Джузепе Верди „Набуко“, която е изпълнявал повече от 200 пъти, а друга любима роля е Дон Базилио в „Севилският бръснар“.
Спомняйки си времето преди почти половин век, Марулев разказва, че когато е започнал работа в старозагорската опера, всяка година са правели по пет премиери. „Задължително имаше една българска постановка всяка година. Всички спектакли бяха на български език“, казва бившият директор.
През годините Александър Марулев специализира интерпретация при проф. Ким Борг във Ваймар, Германия (1974). Завършва майсторските класове на проф. Илия Йосифов в София (1980) и на Гена Димитрова (1988). През 1990-1991 година специализира в Академията за изкуство и култура в Рим при Борис Христов.
Споделя, че животът му е бил интересен: „Никога не съм подозирал, че ще срещна толкова много хора от различни сфери – не само музиканти, но и политици и т.н.“, обяснява басът. Той добавя, че операта му е „дала живот“.
Относно професията си, той споделя, че и днес, след толкова години на сцената, „всяко излизане на сцената е стрес“. И допълва, че не е страх от неизвестността, а как публиката ще реагира на образа. „Сценичната треска е налице и сега, преди да стъпя на сцената“, признава талантливият певец. Марулев коментира, че в годините, през които е част от старозагорската опера, е отсъствал само два или три пъти по здравословни причини. Дори е пеел с превързан крак. „Срезах си крака с машина, но отказах да отсъствам от представлението „Севилският бръснар“, спомня си той.
Относно стогодишния юбилей на първата извънстолична опера у нас, бившият директор коментира, че „операта се развива много добро. Радвам се, че в края на моята кариера попаднах в такъв оперен театър. Работи се усилено, техниката е добре обезпечена и всеки знае какво трябва да прави. Никога не е имала такъв балет, какъвто е сега“, споделя Марулев. Той отбеляза, че през последните четири години са произведени около 30-40 нови премиери, които впечатляват дори най-претенциозната публика на Стара Загора, тъй като „жителите и гостите на Стара Загора имат високи изисквания към репертоара. Зная, че когато бях директор, винаги хората бяха насочени към нещо различно“.
Той отбеляза, че за 100 години на сцената на старозагорската опера са били представени почти всички български композитори и произведения. По повод юбилея, който ще бъде отпразнуван с гала концерт на Античен форум „Августа Траяна“, Марулев сподели, че „събитието ще бъде венец на всички перли, които представя операта. Тържествата започнаха с „Риголето“ през март, ще продължат с „Набуко“ на 5 юли и премиерата на „Цар Калоян“ на 17 и 18 юли“, заяви той.
И в заключение пожела на Държавна опера Стара Загора и на всички, които работят там, „да продължат по пътя, който са започнали – да вървят напред. Не знам дали ще дойде по-добро след 20 години и дали изкуственият интелект ще бъде способен да пее. Но за мен, настоящото развитие на операта не трябва да спира“, завършва Александър Марулев.
