На панелна дискусия в четвъртия ден на петдневния „Green Transition Forum 5.0: Конкурентоспособност и иновации в страните от Централна и Източна Европа“, проведена в „София Ивент Център“, се разглеждаха теми, свързани с индустриалната декарбонизация и иновационни технологии. Събитието, което се провежда за пети пореден път, е организирано от „Грийн транзишън форум“ и Дир.бг, с медийно партньорство от БТА.
Евродепутатът Радан Кънев изрази мнение, че дебатът относно индустриалната декарбонизация е трябвало да се проведе поне преди пет години. Според него зелената сделка е била обявена преди шест години, а първоначалният закон, който трябваше да обхване индустриалната декарбонизация, е бил Законът за ускоряване на индустриалната декарбонизация, който предстои да бъде обсъден наесен. Той подчерта, че вместо поредица от рестриктивни мерки, е трябвало да се предложат насърчителни инициативи, които да подкрепят модернизацията на индустрията.
Кънев подчерта, че в контекста на 2019 г. сега има значителна обществена опозиция, особено по повод целта за 90% намаление на емисиите до 2040 г. Той подчерта, че постигането на тази цел представлява значително усилие, което е далеч от сигурен успех, и предложи законопроектът да носи името Закон за модернизация и инвестиции в индустрията, за да се акцентира на развитието на конкурентоспособна индустрия, вместо на закриването на неефективни предприятия. Кънев добави, че е важно да се разбере какви специфични нужди имат различните индустрии за прехода и как да получат помощ.
Според него, в Европа в момента действат закони, предвиждащи пет различни трансформационни планове за индустрията, и много компании могат да попаднат под тях. Той предложи единен план за всяка рамка, който да служи като основа за обществена подкрепа, а не просто бюрократичен процес.
Кънев акцентира на необходимостта бизнесът да знае, че разработеният от него план ще бъде взет под внимание при получаването на финансови, инфраструктурни или регулаторни средства. Планира се подкрепата да включва пакетни предложения за трансформация, които ще комбинират технологични иновации и намаляване на енергийните разходи, добавяйки и нужди от инфраструктура.
Фук-Вин Нгуен, ръководител на енергийния център „Жак Делор“, подчерта проблемите с финансирането на зеления преход и необходимостта от бързо внедряване на иновации. Той отбеляза, че в момента отделяме само 2% от БВП за научноизследователска дейност, докато в САЩ е 3,5%, а в Китай близо 4%. Според него Япония предлага интересен модел, заемайки средства, осигурени от приходите от въглеродните пазари, и предлага такъв модел да бъде внедрен и в Европа.
Куми Китамори, заместник-директор на Дирекция „Околна среда“ в ОИСР, подчерта важността на сертифицирането на екологични метали и материали и достъпа до финансиране по линии на ЕС, отбелязвайки активността на ОИСР в подкрепа на индустрията.
Ст.н.с. проф. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, говори за предизвикателствата пред технологичния трансфер в Европа и проблемите с финансирането на научната дейност. Той призова за по-добра интеграция между различни области на знанията и акцентира на важността на енергийния сектор за индустрията. Спомена, че колеги от Физическия факултет работят по патент, свързан с нови малки модулни реактори. Георгиев подчерта, че най-ценният ресурс са хората и отбеляза увеличеното количество чуждестранни студенти в България, които обаче основно избират медицина и фармация, а потенциалът за развитие в други направления е много по-голям.
Той също така посочи, че трудностите с признаването на дипломи и издаването на визи пречат на студентите да учат в България, феномен не само на страната, но и на ЕС. Спомена, че много от иновациите в САЩ идват благодарение на международни таланти и повдигна въпроса за привлекателността на България за иновации без да се ограничава движението на българските студенти.
Линда Калчър, изпълнителен директор „Стратегически перспективи“, акцентира на възможностите, които зелената сделка предлага за индустрията в ЕС и принципно за България, посочвайки, че Европа може да се възползва от успешни примери от Китай, Индия и САЩ, по отношение на инвестиции и стратегии за водене на бизнеса.
Александър Рангелов, главен изпълнителен директор на „Интернешънъл пауър съплай“ (IPS), каза, че прилагането на системи за съхранение на електрическа енергия може да улесни интеграцията на електромобили и справянето с нуждите по енергийна инfrastrukturа. Той подчерта, че местни компании също могат да се конкурират с водещите китайски производители на тези технологии, а Rангелов сподели, че наскоро е открита тяхна фабрика в София с капацитет 1,5 ГВт часа, като вече се работи и по следваща фабрика за 150 милиона евро с капацитет 10 ГВт часа.
