През 2002 година бях в Япония и домакините ме разведоха из страната. Ходих в Хирошима при кмета и мемориала на атомната бомбардировка, в клуб на приятелите на България във Фукояма, видях манастири и императорски дворци, какво ли не. Отидох и в един от най-големите вестници в Япония – „Асахи шимбун“, с тираж от десетина милиона.
Там ме посрещна един от колумнистите на вестника (човек, който пише колонки, мнения). Изглеждаше на възрастта на Матасулем. Разговорихме се на немски, единствения общ език, който и двамата що-годе знаехме. И по едно време японецът вика: Хер Даскалов, не ви ли прави впечатление, че докато хановете и прабългарите са управлявали, България е била във възход, а когато славяните са взели властта, е настъпил упадък?
Онемях. Не бях се замислял откъм тази страна.
Прабългарите идват на Балканите с готова държавна организация и я налагат на местните племена, предимно славянски. Фактически това е поредната българска държава, но първа славянска, в която славяните са били съществен елемент. Следващите славянски държави, например Новгородска Русия, се появяват след около 2 века и там също има чужд държавотворен елемент, основателят Рюрик се смята за викинг, норвежец и при всички случаи не е славянин, не е руснак.
Тези и други факти поддържат теорията, че славяните са неспособни сами да създадат държава, а някои, като моя японски събеседник преди години, смятат, че дори да получат държава, не могат да я управляват добре.
Така или иначе преди повече от 13 века България възниква като независима държава и е една от малкото, които продължават да съществуват и до днес. Независимо от неспиращите спорове що за народ сме, идеята за държавност е оцеляла във времето и не се е загубила и след дългите прекъсвания на византийското и турското робство.
На 22 септември 1908 година тази идея е тържествувала за пореден път, когато на Царевец, символ на Втората българска държава, княз Фердинанд обявява независимостта на България от Османската империя и я провъзгласява за царство, а себе си – за цар. Днес празнуваме този факт, денят на независимостта, датата, след която България отново е самостоятелна държава, както е било векове наред.
Днешният проблем на България е самочувствието. Де юре държавата ни е независима, де факто – повечето от нас смятат, че няма нещо, от което да не сме зависими. Истината е, че сме наследници на предълга държавна традиция, станала модел за половин Европа и само от нас зависи да продължим тази традиция. Да показваме, че е жива България.
Честит празник, българи. На многая лета.
