Депутатите одобриха на първо четене промени в данъчните закони

Днес парламентът прие някои изменения на данъчните закони на първо четене, които предшестват приемането на Закона за държавния бюджет.

Промените са изготвени във връзка с необходимостта от пълно въвеждане в националното данъчно законодателство на европейска директива за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар. Те ще влязат в сила със задна дата – от 1 януари.

Законът за ДДС

Законът за ДДС мина на първо четене в пленарна зала. Промените бяха подкрепени от 120 народни представители. „Против“ гласувах 23, а четирима се въздържаха.

Със законопроекта се прие на първо четене освобождаване от ДДС при внос на стоки и услуги от въоръжените сили на държава -членка на ЕС за отбранителни дейности за общата политика за сигурност и отбрана.

По време на дискусията депутатът Елена Гунчева от „Възраждане“ възрази срещу текста, касаещ вноса на стоки и услуги от въоръжените сили и заяви, че този законопроект е поредният пример, че ние нямаме законодателнен суверенитет.

Александър Александров от „Има такъв народ“ каза, че не бива така драматично да се приемат нещата, свързани с отбраната и въоръжените сили.

„Ще се постарая за минута да обясня за какво става дума. Страните членки на НАТО като единно пространство по отношение на колективната отбраната отдавна важат тези положения за нулева ставка по данъка за добавената стойност на определени стоки и услуги“, каза още Александров.

Любомир Каримански от „Има такъв народ“ коментира, че не може да се допуска една нация от ЕС да бъде над друга. „Нормално е ние да уважаваме и да смятаме, че всички в ЕС са равнопосатвени спрямо транспонираното законодателство.

По време на дебата Александър Иванов от ГЕРБ – СДС посочи, че по законопроекта няма спорове. „За съжаление, днес програмата ще се изчерпи горе-долу към 10.30 часа. Колеги, не може да не ви прави впечатление, че от 4 управляващи формации, една от тях не е партия, законодателната инициатива за момента е нулева. Казвам го не като укор, а леко да ви подтикна да вършите някаква работа“, заяви още Иванов. Според него Народното събрание не гледа най-важния закон – а именно този за държавния бюджет.

Водещият заседанието Кристиан Вигенин му направи забележка и го подкани да направи декларация, тъй като не се изказва по темата.

Законът за корпоративното подоходно облагане

Депутатите одобриха на първо четене промените в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). „За“ законопроекта гласуваха 148 народни представители, без „против“, а 13 дадоха своя вот с „въздържали се“.

С въвеждането на предлаганите изменения и допълнения в ЗКПО се очаква ограничаване на случаите на данъчно планиране, водещи до данъчно необлагане или до значително по-ниско облагане, съответно до намаляване на възможностите за злоупотреби и отклонение от данъчно облагане.

Предлага се приравняване на определени хибридни образувания, учредени или установени в страната, които са извън обхвата на данъчно задължените лица от ЗКПО, на данъчно задължени лица при определени условия. Тези правила не се прилагат за колективните инвестиционни схеми.

Така всички данъчно задължени лица у нас, които подлежат на облагане с корпоративен данък и имат контролирани чуждестранни дружества, независимо от формата на облагането им, ще попадат в обхвата на специфичните правила за определяне на данъчния финансов резултат в случаите на контролирано чуждестранно дружество.

Със законопроекта се предлага и изрично уреждане на данъчното третиране на резултата от договори за продажба с обратен лизинг, класифициран като оперативен, в случаите, в които се прилагат международните счетоводни стандарти.

С измененията в преходни и заключителни разпоредби се правят промени и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. С тях се предоставя възможност справките, подавани по реда на този закон, за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данък и задължителни здравни осигуровки да могат да бъдат подавани и от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците или от техните законни представители на еднолични търговци или самоосигуряващи се лица, починали през данъчната година, които са били работодатели или платци на доходи.

В рамките на дебата Цончо Ганев от „Възраждане“ изрази недоволство от влизането в сила на законопроекта със задна дата, каквото е изискването на европейската директива. „Ако някой смята, че е нормално да поставя, каквато и да е европейска директива над нашата Конституция, не му е мястото в тази зала“, каза още Ганев.

Кристиан Вигенин заяви, че понякога по изключение Народното събрание е приемало закони, които да влизат в сила със задна дата.

Председателят на Бюджетна комисия и депутат от „Има такъв народ“ Любомир Каримански обясни, че е отбелязал, че има възможност темата да бъде отнесена към Конституционния съд. „Това, което днес ще приемем, не е във вреда на българските граждани и фирми“, заяви още депутатът.

Венко Сабрутев От „Продължаваме промяната“ заяви, че групата му подкрепя така предложения законопроект и уточни, че законът има за цел да се въведат налагани от правото изисквания от ЕС и да се усъвършенства българското данъчно законодателство.

Законът за акцизите и данъчните складове

Мнозинството в Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за акцизите и данъчните складове, които опростяват акцизните процедури при търговия с акцизни стоки между страните членки. С промените се създават нови статути на икономически оператори.

Законопроектът не представляваше интерес за дискусия от страна на депутатите. „За“ законопроекта гласуваха 128 народни представители, 10 – „против“ и 14 “ – въздържали се“.

С приетите на първо четене промени се създават статути на сертифициран изпращач и сертифициран получател на акцизни стоки, за да могат икономическите оператори, които използват тези режими, да бъдат идентифицирани в компютърната система.

Разширяват се функциите на тази система, която понастоящем се използва за движението на акцизни стоки под режим „отложено плащане на акциз“. С новите разпоредби се създава възможност да се обхване и движението на акцизни стоки, които са освободени за потребление на територията на държава членка и се движат към територията на друга страна членка, с цел да бъдат доставени там за търговски цели.

Според вносителите от МС с промените ще се осигури правилното функциониране на вътрешния пазар. Предлага се и облекчена процедура при предоставянето на банкова гаранция от лицензираните складодържатели при получаване на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга страна членка. Тази мярка има за цел да намали административната тежест за бизнеса.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини