Димитър Ганев е български политолог, доктор по политология и автор на книгата „Пътят към конституцията“. Продължава образованието си в специалност „Политология“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. През 2012 г. придобива магистърска степен по „Политически мениджмънт“ в същия университет. Докторант към катедра „Политология“ на Софийския университет . Между 2011 г. и 2016 г. работи като политолог в социологическа агенция „Галъп интернешънъл“. През юни 2016 г. съосновава изследователски център „Тренд“
Как оценявате победата на Румен Радев на президентския вот, както и тежката политическа грешка, която направи с изказването за Крим? Ще направи ли това мандата му по-труден?
Резултатът и съотношение на силите не трябва да буди някаква изненада. Това беше очаквано от месеци назад. Това, което може да кажем категорично е, че проф. Герджиков не успя в рамките на кампанията да излезе извън традиционния и твърд електорат на ГЕРБ. Това направи победата на Радев предизвестена. От месеци насам съотношението между симпатизантите на Радев и твърдите привърженици на ГЕРБ е такова, каквото го видяхме на самите избори. Колкото до изказването на Радев за Крим – той говореше на дебата като кандидат. Без съмнение огромна част от симпатизантите и евентуалните гласоподаватели на Радев са в русофилския сектор и той не искаше да ги разколебава преди изборите. Вероятно на това се дължеше и изказването му. Това е имало голям отзвук във Вашингтон, което ще създаде до някаква степен и проблеми на българската политика. Въпросът ще бъде поставян непрекъснато.
Около кои принципи биха се обединили четирите партии извън ГЕРБ и ДПС, които преговарят в момента?
Новото правителство най-вероятно ще има либерално-прогресивен профил. Фундаментът му ще бъде около „Продължаваме промяната”. Техните послания и образ ще изглеждат по-различно от последното редовно правителство. Предишният редовен кабинет, който имахме – ГЕРБ и Обединени патриоти, беше консервативен от идеологическа гледна точка. Там имаше наличие на националистическа формация. Например по отношение на мигрантското криза, Истанбулската конвенция, както и по отношение на Македония. Смятам, че сега ще има по-смекчена позиция по казуса с Македония, по-голяма адаптивност към Зелената сделка, както и повече фикусиране към темата с правата на ЛГБТ общността. Най-интересното е, че заявката от страна на лявата партия БСП са да са по-скоро за тази консервативна спирачка. Те поставиха две условия – за Македония и за джендър идеологията. Това е странно за лява партии и е интересно как тя ще играе тази роля, която е по-скоро консервативна.
На каква основа биха могли да намерят съгласие БСП и Демократична България? Какво може да ги обедини?
Спойката между тези 4 доста различни партии е анти ГЕРБ и ДПС статуквото. Сплотява ги и желанието да има кабинет. Ако има избори, всички партии ще получат по-нисък резултат. Между Демократична България и БСП няма как да няма искри. Част от нея ДСБ много трудно може да приеме колаборация с БСП. Там има идеологически фундамент. Затова имаме предложение Демократична България да не участват с министри.
Какво очаквате да бъде поведението на ГЕРБ, ще имат ли разрушителна роля в новия парламент?
За ГЕРБ беше по-добрият вариант да са опозиция. Другото щеше да е пагубно за тях. Ако бяха останали във властта щяха да трупат още повече негативи. ГЕРБ имат партиен интерес да останат извън властта. Те вероятно ще останат на консервативни позиции и през тях ще атакуват властта. Първият елемент, който ще бъде силно атакуван, е ако има промяна в позицията спрямо Северна Македония. И трите вече изброени теми са много популярни сред обществото и кабинетът ще е в оправдателна позиция. Основният хоризонт на ГЕРБ, който предстои, се казва местни избори 2023-та. ГЕРБ ще бъде голяма партия, в момента продължава да има добро представителство в местната власт. Основният въпрос на ГЕРБ е да успеят да възстановят електорални позиции до тогава, за да могат да запазят поне част от влиянието си в местната власт.
Натискът към България за ветото се усилва от всички страни. Какво ще направи новото правителство и президентът?
Натискът се усеща от много време. Позицията на България по този въпрос е неудържима в дългосрочен план. Абсолютно ясно е, че България трябва да даде „зелена светлина” на Северна Македония по пътя към ЕС. България трябва да изиграе тази дипломатическа игра така че все пак да не отстъпваме ние, а те – поне за някои неща. Да се отстъпи от българската позиция без никакъв компромис, би било равносилно на национално предателство. Първият тест за това е Европейският съвет на 15 декември. Вероятно там ще бъдат концентрирани усилията на различни геополитически играчи за даване на „зелена светлина” от страна на България. Българската страна ще трябва много бързо да „прехвърли топката” от другата страна. Ако позволим там да не се направи компромис, това ще е катастрофа за нашата външна политика.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
