На 20 юли Българската православна църква почита паметта на Свети пророк Илия – най-великият измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в единия Бог.

Християнската църква го нарича още от древността „Пророк и предсказател на великите Божи дела“, „Ангел в плът“ и „Предтеча на Второто Христово Пришествие“. Старозаветният пророк Илия живял около 900 години преди Рождество Христово и бил родом от град Тесвия в Палестина. Когато се родил, баща му получил видение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите:

„Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч“.

Това обяснява и името на пророк Илия, което означава Сила Господня. Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му.

Денят на свети пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Няма църква в страната, в която да не се отслужва тържествена света литургия. Много от православните храмове у нас, особено в Югозападна България, носят името на пророк Илия, украсяват се с неговата икона, а християните търсят небесното му покровителство. Вярващите почитат светеца, който е покровител на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари. Свети Илия носи дъжд и влага и закриля живота. Заради силата, която притежавал, нашият народ го нарича Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели.

В българския народен календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на жътва и вършитба. На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за свети пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие. Най-честити на празника са именниците и занаятчиите – кожухари, самарджии, фурнаджии, защото свети пророк Илия е техен патрон – покровител. На Илинден селските стопани у нас правят молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей – символ на сушата.

Този празник в България носи и друг знак, не по-малко огнен – Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. Това е една от най-пламенните и трагични истории в историята на страната ни по време на турското робство, тежка последица от решенията на Берлинския конгрес след Руско-турската освободителна война.

Въстанието е организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. То избухва на 2 август 1903 година и обхваща Македония и Одринско. Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. По данни на ВМОРО, заради потушаването на въстанието 30 000 души от засегнатите региони на Османската империя бягат в България. Част от тях са заселени в днешна Бургаска област.

По стар стил началото на бунта е на 2 август, когато се е отбелязвал Илинден. Но независимо, че не е точната историческа дата, денят на свети Илия е повод да сведем глава пред героизма и самопожертвователността на въстаниците.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!