„Долу срамът!“ – лозунгът на пролетарската СЕКСУАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ в СССР

Напълно голи хора – мъже и жени – носещи единствено ленти с надпис „Долу срамът!“, се разхождат по улиците на СССР. „Ние, комунарите, не се нуждаем от дрехи, за да прикриват красотата на тялото. Ние сме деца на слънцето и въздуха!“ – казват те.

Как се е случило всичко това и как е завършило?

Когато се оформяла Страната на съветите, през 20-те години на миналия век, в обществото настъпили радикални промени и между тях се е промъкнала и сексуална революция. В новото общество традиционните институти на семейството и бракът са се смятали за буржоазна отживелица. На бял свят дошли организации, пропагандиращи новаторски културни ценности.

В края на 1924 година печатът и обществото в цялата страна вече коментирали новото събитие – изявите на обществото „Долу срамът!“. Вече имало множество хора, които се разхождали по улиците голи и заявявали, че срамът представлява буржоазното минало на съветския народ.

Видни обществени личности като писателят Михаил Булгаков, художничката Наталия Северцова-Габричевская и писателката Наталия Баранская, са писали отзиви за случващото се и според тях обществото е имало много объркана реакция. Пламнало обществено възмущение, а старите хора дори окачествявали случващото се като „апокалипсис“.

Членовете на нуди-движението говорели голи на публични места, преметнали през рамо лентата с надпис „Долу срамът!“. Те се качвали в трамваи и възмутени хора бягали от тях. Има засвидетелствани редица случаи, в които „децата на слънцето и възуха“ са ставали обект на гняв от представителите на „консервативния“ обществен морал. Това продължило докато властите не се видели принудени да прекратят „безсрамията“ им.

Всъщност голото братство се държало така не заради безсрамие или разкрепостеност, а по идеологически причини. Тяхното поведение е подкрепено с фундаментални идеологически основания:

„Дрехи носят печелещите от експлоатация буржоа. Ние не сме буржоа и затова трябва да отхвърлим дрехите – казвали те и се обосновавали и с дарвинизма – Човек произлиза от маймуните. Значи човекът е животно. Животните не носят дрехи, следователно и ние не трябва да носим.“

Сексуалната революция на СССР имала своите корени още през 1918 година, когато на 19 декември годишнина от декрета „За отмяна на брака“ била отбелязана с шествие на лесбийки. В своите мемоари Троцки казва, че като научил това, Ленин възкликнал: „Само така, другари!“

Възникване

Идеен вдъхновител на голите пролетарии от „Долу срамът!“ бил верният син на ленинската партия Карл Радек, близък приятел на Лев Троцки.

Радек оглавявал голото шествие покрай свещените стени на Кремъл. Според Троцки той и в апартамента си ходел гол, като „плашел малките деца на собствената си сестра, с която живеели заедно“.

Съвременниците му го наричали „еротоман с крайно отблъскваща външност“. Има сведения, че е бил в отношения с проповедницата на свободната любов Александра Колонтай.

Най-масовите демонстрации на голишарите били през 1924 -1925 година, като в най-голямата взели участие 10 000 души. Те се обърнали към народа с думите:

„…Вижте ни и ще видите истински пролетарии, отхвърлящи оковите на символите на буржоазните предразсъдъци!“

Освен в Москва, демонстрации имало в още няколко града, в това число Харков, Саратов и Севастопол.

Белгийският консул в Русия Жозеф Дуюе си спомня, че през 1925 година там се появило общество „Долу срамът!“, покровителствано от правителството.

Реакция и затихване

Първоначално дезорганизираната милиция не знаела какво да прави по отношение на разголените нарушители на реда. Накрая самият нарком /народен комисар/ по здравеопазването Николай Семашко дал в централния вестник „Известия ВЦИК“ изявление, според което поведението на голишарите е осъдително от всяка гледна точка.

„…Първо, жестоко грешат, ако мислят, че да ходиш гол и да пускаш коса и нокти е „истинска революционност“. Второ, пътешествията из Москва гол са недопустими от хигиенна гледна точка. Не бива да се излага тялото на прах, дъжд и мръсотия. Улиците на Москва не са брегът на Черно море. Трето, много е спорно дали тази дивашка новост съдейства на нравствеността. В момента, в който живеем, докато обществото не е преодоляло капиталистическите уродства на проституцията и хулиганството, голотията съдейства на безнравствеността, а не на нравствеността… Затова считам за нужно да се прекрати незабавно това безобразие, ако трябва и с насилствени мерки“ – каза Семашко.

Документи за голото общество има много малко. Това се предимно мемоари на съвременници. Изследоветелят С. Аграков обяснява това с факта, че Партията впоследствие е имала много негативно отношение към периода, в който е пропагандирала сексуална свобода и разпуснатост. По думите му да се добере човек до снимки, протоколи и документи за обществото „Долу срамът!“ е по-трудно, отколкото да се стигне до някои докуманти на НКВД.

„Няколкото десетки фотографии на демонстрациите са така дълбоко заровени в архивите на партията, че до тях е трудно да се стигне, а някои са изнесени зад граница“ – каза изследователят.

Като цяло демонстрациите на нудистите от 1924-25 година не са били нещо куриозно и случайно, а са били само върхът на айсберга на промените, които революцията е внесла в социално-битовия и половия живот на хората. След 1924 година нудизмът в СССР е свит до рамките на семейния отдих, но и след това неговата масовост е правела впечатление на чужденците.

Лауреатът на „Пулицър“ Х.Р. Кникерборгер пише за своето пътешествие през 1931 година по бреговете на Москва – река:

„Хиляди мъже и жени, момченца и момиченца, с бебета на ръце, дядовци и баби, си правят пикник, играят на игри, къпят се в реката или просто се изпичат на слънце. Повечето от тях са напълно голи“.

Той описал и групи от юноши от двата пола, които си правят най-различни съревнования, пак напълно голи, докато други ги наблюдават, облечени съвсем леко. Жените стоят до колене във водата на реката и си говорят и „никой не им обръща особено внимание“.