Кой би предположил, че някъде там, скрит под Никополското плато, се шири неподозирано красив речен рай. Изваян от водите на Дунав, архипелагът от малки и по-големи островчета е жив – теченията постоянно променят пейзажа и добавят нови елементи в девствения зелен пъзел, превърнал се в дом за безброй животни.
Това природно съкровище е на един хвърлей от крайдунавския град Никопол. Да се носиш над тихите речни води и бързо губиш усещането за близостта на цивилизацията.
Разходката между островите е като истинска енциклопедия на цялото птиче царство. Пеликани, корморани, различни видове чапли. Имаме привилегията да летим заедно с тях.
Под защитата на природен парк “Персина” тук живеят десетки видове редки птици. Някои от тях допускат лодката да ги приближи като това ято бели лебеди. Или пък като тази двойка пеликани, издигащи се в елегантен полет към близката джунгла.
Средняка, Палец, Лакът, Катунара – това са имената на някои от островите
между Никопол и Белене.
В зависимост от нивото на речните води, между тях са пръснати пясъчни наноси и отделни групи водолюбиви дървета у уникален по рода си лабиринт, пренасящ хората с по-цветно въображение някъде далече из непристъпните екваториални гори на Амазонка.
Интересното е, че островите по Дунав имат навика да изчезват и да се появяват. Течението на реката постоянно отмива едни и оформя други парчета суша. По-старите хора например не помнят съществуването на остров Катунара.
След като премине пролетното пълноводие, наречено от хората “черешови води”, през лятото пейзажът наоколо придобива съвсем различен облик. Когато водите на Дунав са ниски, по периферията на почти всеки остров се оголват огромни пясъчни ивици. Оттук идва и прозвището на архипелага – Никополските Малдиви, се казва репортажа на Николай Василковски от NOVA. И наистина ситният речен пясък оформя екзотични диви плажове, които не отстъпват по красота на кораловите острови в Индийския океан.
Дунавският бряг край Никопол има особен чар. Още през 1841 година искрящо белият варовик привлича вниманието на датския писател Ханс Кристиян Андерсен, плавал по реката и увековечил неговата прелест. Отвесните скали са осеяни с дълбоки ниши – повечето са естествени, но една от тях е по-специална. Отблизо виждаме храма “Свети Стефан”, изкопан в тебеширено белия камък, на няколко метра над речното ниво с просторен прозорец към Дунава. Мястото е част от екопътека, следваща древен римски път и контура на реката.
Скалната църква е от 3-4 век Вярва се ,че е била част от огромен скален манастирски комплекс на брега на Дунав. За хората с интерес към историята Никопол е безценно съкровище. Скален храм, средновековна крепост, останки от укрепления по древната граница на Римската империя, автентичен римски саркофаг с вградена по-късно през години чешма, паметници, напомнящи за драматични сражения на Руско-Турската война.
Още любопитни новини – четете тук
