Снимката е илюстративна
Снимката е илюстративна

Редица българи се надяват отново да работят по ягодовите полета на Англия или Германия, защото там изкарват добри пари. В България обаче са възмутени от поведението на западноевропейците, се казва в репортаж на ARD. Преди да се разрази пандемията от коронавирус в Западна Европа се трудеха над един милион български сезонни работници – основно в Испания, Великобритания, Германия и Италия. Само в Германия, по данни на КНСБ, е имало 300 000 души.

Един от тези работници е Живко Павлов – 36-годишен електротехник от бургаското село Кошарица. През миналата година той е бил заедно със съпругата си в Англия за брането на ягодите – от март до август. Пред кореспондент на германската телевизия ARD Павлов казва, че много се надява и тази година да замине на работа в чужбина, но в условията на пандемия от коронавирус е малко вероятно това да се случи преди юни или дори юли.

В Англия и Германия се изкарват много повече пари

„Работодателят ни уверява, че са взети всички необходими предпазни мерки за добра хигиена, но там работим с други хора, без да знаем кой с кого е бил в контакт. Живеем и работим заедно в една общност и риск винаги съществува“, казва Павлов.

Като берач на ягоди той е изкарвал значително повече пари, отколкото в родната си – по 1350 евро месечно, имал е право и на безплатен подслон. Заплатата му на електротехник в България е била 610 евро, се казва в репортажа.

Фактът, че във Великобритания и други страни от Западна Европа се опитват масово да привличат сезонни работници от източноевропейски държави тъкмо сега, когато кризата с коронавируса наложи строги ограничения за придвижване в ЕС, породи смесица от раздразнение и загриженост в българското общество, се казва в репортажа. А първите съобщения, че Германия ще извозва с чартърни полети българските сезонни работници, предизвикаха вълна от възмущение в социалните мрежи, посочва авторът на репортажа Клеменс Ференкоте, който цитира някои от коментарите:

„Това е нечувано! Истинска свинщина. Защо Германия не мобилизира собствените си безделници или пристигналите мигранти? Страната прие над 1 милион псевдобежанци. Какво вършат те? Защо те не отидат да се трудят на полето?“

Ето и още един отзив от социалните медии:

„Това ли е европейската солидарност? Някои държави си взимат роби, които рискуват здравето и живота си, за да поддържат икономиките им силни, а други рискуват да погубят както икономиките, така и населението си, независимо, че се придържат към европейските ценности.“

Кой ще лекува сезонните работници?

В репортажа на АRD се споменава и за позицията на КТ „Подкрепа“, която смята, че гастарбайтерите трябва да останат до края на пандемията в приемните страни, където и да бъдат лекувани, ако им се наложи. Синдикатът е на мнение, че е неприемливо сезонните работници да поемат такъв висок риск от заразяване в чужбина, след като в България отрано бяха наложени строги ограничения, вкл. забрани за излизане от дома.

За времето на престоя им в чужбина, българските гастарбайтери не са здравно осигурени в родината си и при спешни случаи разходите по тяхното лечение се поемат от държавата, респективно от българския данъкоплатец, се казва още в репортажа.

Живко Павлов и съпругата му искат възможно най-бързо отново да заминат за Острова. Неотдавна английският им работодател е изпратил писмо, в което ги уверява, че в момента набира работници, и че отново иска да ги вземе на работа.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук