След като заедно с ГЕРБ и БСП промениха Изборния кодекс, от ДПС заплашиха с протести противниците на „хартиената коалиция”. От партията на Ахмед Доган също така поканиха останалите формации на разговори за това как да се гарантира честността на вота.
ДПС обаче продължават да имат „монопол“ върху гласовете в риск – тези, за които на базата на емпирични данни има сериозни съмнения, че са резултат от манипулации. Поради това Движението трудно може да бъде гарант за честността на изборния процес, а поканата и заплахите с протести звучат нелепо.
Какво показват анализите
Изследване на Антикорупционния фонд (АКФ) с автори Марио Русинов и Никола Тулечки, посветено на контролирания и купения вот на изборите на 2 октомври, показва, че ДПС получава 88 400 гласа в риск или близо 42% от гласовете в риск общо за страната. Движението е „шампион“ по този показател.
Въз основа на статистически анализ на изборните резултати от 2013 година досега в поредица от анализи експертите на АКФ обособяват 1738 секции в риск. Индикаторите, които са използвани, са: „нетипично висока избирателна активност, нетипично висок резултат на партията победител в секцията, резки отклонения в избирателната активност, рязък ръст или спад в подкрепата за дадена политическа партия”.
На последните избори най-голяма е тежестта на вота в риск в общините Кърджали, Хасково и Кирково. Според изследванията на АКФ за периода 2017-2022 година ДПС и ГЕРБ устойчиво получават най-голям процент от всички гласове в риск, подадени в страната. От БСП обаче също са на челните места. Що се отнася до ГЕРБ, през октомври 2022 партията на Борисов има 23% от гласовете в риск, което я нарежда на второ място по този показател след ДПС.
Предходно изследване на АКФ, анализиращо вота на изборите през ноември 2021, беше отчело известен спад на гласовете в риск. Сред възможните (но не единствени) обяснения за това са въвеждането само на машинно гласуване във всички секции над 300 избиратели, както и акциите на полицията срещу контролирания и купения вот по-рано през същата година.
Има ли заинтересовани от запазването на гетата
За да се потвърдят тези хипотези, разбира се, са нужни още данни. Факт е обаче, че у нас търговците на гласове вече десетилетия наред успешно прилагат техники за манипулиране на хартиения вот – сред които е например „индианската нишка“. Най-често обект на изборните манипулации са най-бедните и слабо образовани избиратели. В особено голям риск са гласовете на малцинствените етнически общности, преди всичко на ромите. Продължаващата маргинализация на този етнос дава основание да се смята, че значителна част от политическия елит у нас е заинтересована от запазването на гетата.
В някои случаи новите технологии наложиха на тези, които манипулират изборните резултати, използването на доста по-видими и груби методи, както показаха разследвания на АКФ в с. Буковлък – например опити за директно инструктиране на избирателите пред самата машина как да упражнят вота си, заплахи, включително за физическо насилие спрямо членове на избирателните комисии и пр.
Със среднощните промени в изборното законодателство ГЕРБ, ДПС и БСП на практика превърнаха машините за гласуване в обикновени принтери, за които бяха похарчени близо 100 млн. лева. Бюлетините ще се броят от членовете на СИК, какъвто беше случаят след вота на 4 април 2021, а тогава това доведе до множество грешки и хаос.
Ловене на гласове в мътни води
Може да се възрази, както вече направи Бойко Борисов, че ГЕРБ все пак спечелиха изборите през октомври – и то въпреки машините. В мътни води обаче най-добре се ловят избиратели. Блокирането на политическия процес, което наблюдаваме през последните години, както и зациклянето на партийната система правят всеки глас особено важен. Членовете на „хартиената коалиция”, от която г-н Борисов сега се опитва – ни лук ял, ни лук мирисал – да се разграничи, макар че депутатите му гласуваха промените в изборното законодателство, разбират това много добре.
Текстът е препубликуван от „Дойче веле“,, негов автор е Петър Чолаков.
Още актуални коментари – четете тук.
