„Ядрената“ тема напоследък отново стана актуална покрай изострените международни отношения. Ядрените сили отново, както преди десетилетия, се хвалят с разработки на нови ракети, а загрижените от зараждащата се нова надпревара във въоръжаваенто припомнят ужаса на Хирошима и Нагасаки, както и трагедиите в Чернобил и Фукушима. Мрачните събития от миналия век са доста често споменавани във водещите новини и покрай тях съвсем рядко става дума за една мистерия, която разпалва въображението на ентусиастите на тема алтернативна история и кара сериозните учени да се мръщят в недоумение и да избягват темата.

Възможно ли е това, което е станало в Хирошима, да е повторение на нещо, случило се 3 500 – 4 000 години по-рано?

Мистерията Мохенджо-Даро

Мохенджо-Даро е бил процъфтяващ древен град, който е построен преди 2600 години на територията на съвременната пакистанска провинция Синд. Бил е населен в продължение на 700 години и загива по необясним начин през 19 век пр. н. Руините му са преоткрити през 1922 година.

Градът е бил уникален за времето си. Построен е по грижливо съставен план, с мрежа от улици и геометрично правилни постройки. По оценки застроената площ е между 85 и 200 хектара, а в разцвета му там са живели около 40 000 души.

Селището има всички особености на съвременен град – канализация,бани в много от къщите, парно.

Една от сградите има огромна подземна пещ за нагряване на банята. повечето домове иман вътрешни дворове. Всичко това 2 600 години пр. н. е. Има и една масивна постройка, наречена „Големия хамбар“, в която обаче няма следи от зърно и функцията й не е изяснена.

Градът разполагал и с голяма и сложно устроена обществена баня, а мащабната постройка, позната като „Залата с колоните“, вероятно е била някаква съвещателна зала. Има комплекс сгради, наричан „колежански“, който разполага с общо 78 стаи.

Главният въпрос пред който се изправят учените е защо преди 3500 – 4 000 години градът, заедно с цивилизацията, е изчезнал и къде са отишли неговите жители, понеже археологическите данни в Мохенджо-Даро говорят, че той не е разрушен от нашественици, а в неговите останки не са намерени и следи от оръжия, потвърждаващи каквито и да са насилствени или военни действия на територията и прилежащата му акватория.

Археологическите данни говорят, че градът е представлявал своеобразен „оазис на мира“, което кореспондира с нрава и обичаите на древните индуси. Мохенджо-Даро е протоиндийска земеделска цивилизация, която включва и друг голям град в долината на голямата река – Харапа.

Несигурни хипотези

Археологическите данни разкриват, че жителите на града не са се нуждаели от войска и не са практикували завоевателни походи, понеже явно е нямало и от кого да се отбраняват. Градът нямал стени, а само караулни кули и някои фортификации. По липса на друга „реална“ възможност, изчезването на жителите на града се отдава на нашествието на арийците по долината на Инд към Индия, но това не е подкрепено. Друга хипотеза допуска упадъкът на цивилизацията да е станал заради промяна в руслото на реките, напояващи земедлските площи, дължаща са на изменения в климата. вариант на това предположение е изменение в реките вследствие на размествания на земната кора, предизвикало наводнения.

Нищо от това не съответства в приемлива степн на археологическите данни.

Археолозите изключват като версии за изчезването на цивилизацията му наводнение, пожар, метеорит, изригване на вулкан, а също така и епидемия. Някои имат теория, че градът е бил разрушаван от наводнения 7 пъти и е престрояван върху предишните руини. Те обаче също не обясняват археологическите находки.

Хълм на мъртвите

На езика урду, говорен от 60 млн. души в Индия и Пакистан, името Мохенджо-Даро означава „Хълм на мъртъвците“. Защо?

Когато градът е бил открит през 1922 и разкопките достигнали най-ниското ниво, били открити много скелети, някои от които се държали за ръце. Има скелети на родители, които са заслонили с телата си деца в опит да ги опазят от нещо. Те били пръснати из улиците като че ли нещо страшно ги е сварило неподготвени и ги е избило. Шокиращите сцени на смърт говорят за катастрофално събитие, което умъртвило всички жители на селището.

Всички скелети са смазани на земята. Баща, майка и дете са били смазани с лицата надолу направо на улицата, като все още се държат за ръце. Всички скелети изглеждат като че ли са загинали едновременно и почти без време за реакция. Едва ли някой се е спасил.

Телата на мъртъвците не са погребани, не са се разложили и не са ядени от дивите животни. По костите няма следи от насилие. Те са сред най-радиоактивните, които са намирани, наред с тези на загиналите в Хирошима и Нагасаки.

Радиация !?

Радиоактивното замърсяване на места в селищата е 50 пъти по-високо от нормалното. По улиците са намерени бучки от черно стъкло, което е индикатор за ужасяваща температура, разтопила всичко, включително камъните.

По време на разкопките учените са открили зони на засилена радиация. Намерен е и точен епицентър на взрива, с диаметър от около 45 метра. В тази зона всичко е кристализирало, слято и разтопено. На 55 метра от центъра тухлите са разтопен от едната страна, което говори за експлозия.

Доказателственият материал води до две възможности: Мохенджо-Даро е унищожен или от метеорит, или от атомен взрив.

Хипотезата за метеорит бе отхвърлена, тъй като не са намерени радиоактивни парченца от материала му и радиоактивното замърсяване не е еднакво, както би било, ако унищожението бе причинено от метеорит.

Някои изследователи предполагат, че унищожението на града е записано в стария индийски епос „Махабхарата“. Там пише:

„Бял горещ дим, който бе 1 000 пъти по-ярък от слънцето, се издигна в безкраен блясък и превърна града в пепел. Водите кипнаха, а коне и бойни колесници бяха изгорени с хиляди. Труповете на падналите бяха осакатени от горещината до степен, че повече не приличаха на човешки същества. Беше ужасно за гледане, никога преди не бяхме виждали такова ужасяващо оръжие.“

Древният и гъсто населен град изглежда унищожен мигновено преди около 4 000 години от експлозия, която може да бъда произведена само от ядрено оръжие.
Но ако „Хълмът на мъртвите“ е получил името си заради древен ядрен удар, кой е създал технологията и произвел оръжието?

Ако става друга за друга причина, трябва да се отговори какво е могло да произведе такава горещина, че да разтопи скали и тухли? Какво може да причини такова ниво на радиация и да остави скелетите с подобно радиоактивно замърсяване?

Мистерията остава неразгадана и все още не е предложено приемливо обяснение, което да включи всички данни и факти, установени от археологията. До ден днешен за изчезването на цивилизицията на Мохенджо Даро съществуват повече въпроси, отколкото отговори.