Главоболие, задух и умора: Дори месеци след като са се излекували от COVID-19 някои пациенти страдат от последиците от инфекцията. Такава е ситуацията и при Валери Гийзен, разказва тя пред Дойче Веле.
Валери Гийзен се задъхва и се отпуска на една пейка. 29-годишната жена тръгва по улицата. Не тича, върви бавно. „Това може би беше действието, което ми коства най-голямо усилие днес“, казва тя. Сърцето й бие по-бързо, диша тежко.
Преди осем месеца тези няколкостотин метра не биха представлявали трудност за нея. Гийзен ходила на танци, понякога отивала да се катери, посещавала и плувния басейн. Валери Гийзен олицетворява онова, което много медицински специалисти днес наричат „официално възстановена, но не и здравословно“. Преди повече от половин година те се е преборила с инфекцията, последствията обаче все още са налице.
Никога не съм се чувствала толкова болна
Гийзен се разболява в края на март: „Сърцето ми биеше много бързо и усещах тежест върху гърдите си. Никога не съм се чувствала толкова болна.“ Почти две седмици тя прекарва само на легло: пълно изтощение и болка в гърдите. Дори ходенето до тоалетната беше изтезание: „Трябваше да си почина дълго преди това“.
Тогава Гийзен не е тествана за коронавирус, тъй като няма достатъчно тестове. „Това беше първата вълна в Дания и дори се страхувах да отида в болница.“ След това тест през юни потвърждава: Гийзен има антитела срещу SARS-CoV-2.
Германският антрополог всъщност живее и работи в Копенхаген, Дания. След преборването на инфекцията тя отново се чувства добре. „Това беше моята лятна ваканция тази година“, казва Гийзен и показва снимки от вело обиколка на своя лаптоп: Повече от 400 километра с колело от Копенхаген до стария ми дом – Берлин. Всичко беше наред – поне така си е мислела тогава Валери Гийзен.
„Започна в края на август“, съобщава 29-годишната жена. Тя трябва да направи някои полеви изследвания, но тогава идват симптомите: трайно изтощение, тежест върху гърдите, затруднено дишане. „Едва успявах да вдигна глава. През цялото време усещах неописуема тежест.“
Тя се бори с тези симптоми от около осем седмици. Сега се е върнала временно в Берлин при родителите си. „В Дания се бях отчаяла.“ Личният лекар на Гийзен в Копенхаген не успява да й помогне. Сега съм малко по-добре, казва тя оптимистично: „Мога да седя права и да говоря – дори по-дълго от две или три изречения“.
Временна диагноза: „Посткоронавирусна умора“
Междувременно тя посещава и болницата в Берлин за няколко изследвания. Изследването на сърцето й не показа никакви аномалии, това на белодробната и функция – също. Диагнозата засега: „Синдром на умора след COVID-19“. Според досегашните медицински познания това включва умора – постоянно състояние на изтощение – както и постоянно усещане за наличие на инфекция или нарушения на концентрацията.
Първоначалните проучвания – например от Италия и Ирландия – показват, че повечето пациенти с COVID-19 още се борят с изтощение и задух няколко седмици след официалното им възстановяване. Науката обаче все още няма ясни открития за дългосрочните последици от коронавирусна инфекция.
Световната здравна организация (СЗО) също съобщава, че симптомите могат да продължат с месеци или дори да се върнат – дори ако при конкретния човек COVID-19 не е преминал тежко. Това се отнася и за млади хора като Валери Гийзен, които не принадлежат към нито една рискова група.
Съвети от онлайн групата за взаимопомощ
Гийзен приема различни витамини и чай от куркума. В кухнята си има и много пресни плодове и зеленчуци. В момента тя обръща голямо внимание на храненето си – диетата и трябва да е противовъзпалителна. Това е опит да се справи със ситуацията, тъй като към момента все още медицината няма достатъчни познания в тази област. Съветите си за това как да се справи със сегашното си състояние тя получава от онлайн група за взаимопомощ, основана от активисти на „Body Politic“ в САЩ.
Няколко хиляди членове използват услугата за незабавни съобщения Slack, за да обменят информация за дългосрочните последици от COVID-19. Групата дори публикува свое собствено проучване сред своите членове през май. Гийзен гледа чата всеки ден – „Утешителен вечерен ритуал. След това се чувствам по-малко сама“.
Самата тя също може да ободри другите. В крайна сметка Валери Гийзен е оптимист: тя се чувства малко по-добре с всеки изминал ден. Надява се нейната история да помогне на повече хора да разберат какво може да направи коронавирусът.
