Бойко Станкушев е дългогодишен журналист, съучредител на независимата журналистическа организация „Форум Свободно слово“, на Българската медийна коалиция. Основател на Телевизионен синдикат „Подкрепа“ в БНТ през 1989 г. Съучредител на Атлантическия клуб в България. Бил е член на управителния съвет на Българската национална телевизия. През 2015 – 2017 година е член на политическия кабинет на министъра на отбраната на България и директор на Дирекция „Връзки с обществеността“. През 2017 година участва в създаването на Атлантическия съвет в Република България. От януари 2018 година работи в Българското национално радио (БНР). В момента е директор на Антикорупционния фонд.

 

Г-н Станкушев, свидетели сме на поредното орязване на парите за БНР. Защо има тенденция средствата за обществените медии да не достигат и според вас управляват ли се ефективно? 

Това е история, която се повтаря последните 20 години като само обвивката й е различна. В България медийното законодателство е несъвършено и дори този закон, който съществува и той не действа. Или ако действа, то е непочтено спрямо аудиторията и е фалшиво. В тесен смисъл нещата са още по-гнусни, защото това е нагледен пример как властта използва репресивни похвати, за да наказва медиите, които не са достатъчно послушни. Но в случая не са си направили добре сметката, защото посягат на единствената жизнена, голяма медия в България, която освен това е и най-старата. Опитът чрез намаляване на бюджетните средства, които щели да отидат за допълителни количества за ковид, е бих казал, е най-фашистко-сталинисткият епизод в историята на българските медии след 10-ти ноември.

Понеже не могат да бъдат пипани перата за капиталови разходи, трябва да се пипат разходите за оперативни нужди или еквивалентът на 40 съкратени човека. Това се право за назидание пред всички останали не само пред радиото. Сценаристите на този ход са си направили криво сметката. Няма случай в историята. Преди 10-ти радиото е показвало зъби и рога.

Репресивната машина беше доизградена от ГЕРБ, това съществуваше преди тях, но не беше толкова неприлично. Тези, които си траят, организират глуха съпротива и намират начини, защото са по-интелигентни от политиците като ги наказват.  Случаят с БНР може да бъде приложен за всяка медия, финансирана от държавата.

Има ли излишни кадри, възможно ли е да се работи пълноценно и с 1/3 от хората, например, особено в контекста на все по-модерните технологии?

Може да бъде оптимизирано, което се е случвало няколко пъти, но служителите не получават големи заплати, а това са професионалисти. Може ли човек, който с нищо не се е провинил, имал е идеи и ефективност, опит, посветил е живота си на това място, да го освободиш. Предполагам, че първо ще се съкратят пенсионерските щатове.

Но има по-голям проблем – количеството програма се увеличава прогресивно – както в БНР, така и в БНР, а бюджетът всяка година варира и не е координиран с това. Oтвреме-навреме ги наказват като им свиват парите, има я и обратната тенденция.  Обикновено поощрението е изключително непрофесионално и от антинародни режими. Често се прави в началото на мандата, за да се „погалят по главичката” и като видят, че това не става, започва обратният ход. Заради това обществените медии са много зависими от държавата. Има и Фонд „Електронни медии”, в който трябва да се събират средства по други начини, но там няма пари.

Тези медии са изключително зависими от ролята на миистър-председателя и неговия финансов  министър, въпреки че сме парламентарна република.

„В крак с времето” ли са обществените медии?

Не бих си позволил да съм прекалено голям критик на обществените медии, защото съм работил в две от тях. Но не, не са „в крак с времето”. Освен техническата част, в последните години мениджмънтът не е на добро ниво. Хората в него са крайно непригодни. БНТ, например, е голяма структура, като фабрика и трябва да се управлява така. Не се прави продукт, който да се „отблагодарява”, но мисля, че и да искат – не могат. Няма експертиза при „големите началници”. През годините частните медии издърпаха добрите кадри т.е те се обезкървяват. Освен че пада качеството се прекъсна и една естествена приемственост. Наблюдават се крещящи грешки. Това е в следствие на тенденцията за привикване на посредствеността и страха.

В политическата криза, в която се намираме, обществените медии успяха ли да изпълнят своята роля? Предоставиха ли обективна и интересна информация?

Най-некачествено се представи БНТ. От началото на протестите миналата година, като я гледаш вечер и после излезеш на улицата, не може да разбереш, какво е отразявано. Имаше непростими манипулации и измами. Най-дълго повтарящата се беше, че тези хора, които протестират, били хора на Радев, защото бил излезнал с вдигнат юмрук. Опитът това нещо да бъде представено като политическо действие, а не като граждански протест с искане за оставката на главния прокурор и не само, беше една от големите манипулации. За това нещо ръководството на БНТ трябва да отговаря, макар и само морално. Не могат само да бяхат през Сан Стефано. Излез и говори с хората. Мен също в миналото са ме замеряли, но съм говорил очи в очи с хората.

Ако можехте, какво бихте променили в обществените медии, за да станат по-модерни и съвременни и да отговарят максимално на функциите си?

Първо трябва да се констатира глупостта на сегашното положение, което съществува от десетилетия и на модела. Решава се еднолично за бюджета. В глупавия закон и в цялото псевдо-политическо пространство се нарушава принципа „който поръчва музиката, той плаща. В случая едното се прави от законодателната власт, а другото – от изпълнителната.

Бих оптимизирал нещата, за които се плащат права да се излъчват. Ако от мен завишесе – бих махнал рекламата, изчислявам от колко средства има нужда всяка една медия, в зависимост какво й е заложено; капиталови разходи, оперативни т.н. Това да се оформи и запише в един бъдещ закон и да не се пипа като част от всеки бъдещ бюджет. Той ще бъде под 1% от бюджета. За БНТ минимумът е между 110 и 120 млн. лв., а за БНР – 56 – 57 млн. лв. Също така трябва да заработи и фондът, за който споменах. В момента сякаш всички политически сили са се разбрали този закон да не се пипа, за да може медиите да бъдат зависими.

Бих променил начина, по който се формира СЕМ. Той съществува с една цел – да прекъсне възможността за влияние от властите на медиите. Но това не е така, защото той възпроизвежда мнозинството в парламента.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!