Европейската комисия за първи път обръща внимание на порочните практики при процедурите за даване на гражданство в страните-членки. В свой обстоен доклад по въпроса най-много критики понасят България, Малта и Кипър заради процедурите си за даване на „златни визи“.

Условията в трите държави според ЕК не са достатъчно строги. Като сериозни пропуски в изискванията за получаване на гражданство срещу инвестиции се посочват липсата на условие лицето да остане да живее в съответната страна, както и да има някакви връзки с нея.

В доклада се посочва, че в тези три държави членки кандидатите получават разрешително за престой в началото на процедурата по кандидатстване за гражданство, така че притежанието на такова разрешително за даден период от време е достатъчно за допустимост по схемата. Реалното местоживеене обаче, тоест физическото присъствие за определен период на територията на въпросната държава членка, не се изисква. Това означава, че кандидатите могат да получат българско, кипърско или малтийско гражданство и следователно гражданство на ЕС, без да са живели на практика в тези страни.

Българските изисквания търпят критика и по отношение на факта, че не е задължително, човекът, който кандидатства за гражданство дори да знае български език или да знае каквото и да било за българския обществен живот.

Друг сериозен проблем у нас е липсата на какъвто и да било контролен орган, който да следи за изпълняването на правилата при процедурите за „златни паспорти“. Малта и Кипър обаче имат такива регулатори.

В нито една от трите схеми няма цялостна информация за самоличността на хората, които са получили гражданство заради инвестиции и за техните страни по произход. Докладите на малтийския регулатор съдържат информация за броя на получените кандидатури и за броя на одобрените и отхвърлените, както и за приходите, генерирани от схемата.

Изисква се ежегодно публикуване на имената на всички, които през изминалите 12 календарни месеца са получили малтийско гражданство чрез регистрация или натурализация, включително (макар и без изрично да бъдат идентифицирани) и по инвестиционната схема. В България и Кипър няма такава информация.

ЕК изразява сериозна загриженост за сигурността, опасността от пране на пари, избягване на данъци и прозрачността на информацията в България, Малта и Кипър във връзка с нарушенията в процедурите.

Основният проблем е, че хора от трети страни, придобили гражданство в държави от ЕС автоматично имат право да пътуват и работят на цялата територия на Съюза. Именно за това спазванетто на правилата е ключово за гарантирането на сигурността на ЕС.

„Законното пребиваване в ЕС и в шенгенското пространство дава права и привилегии, с които не бива да се злоупотребява. Държавите членки трябва винаги да зачитат и да прилагат напълно съществуващите принципи на контрол и баланс, като това важи изцяло и за националните схеми за предоставяне на право на пребиваване срещу инвестиции“, каза при представянето на доклада еврокомисарят по въпросите на миграцията Димитрис Аврамопулос.

Той подчерта, че ЕК ще следи стриктно за спазването на правилата за получаване на гражданство срещу инвестициите и в страните, които кандидатстват за членство, както и в онези, за които действа безвизов режим за ЕС.

„В ЕС не трябва да има слабо звено, което позволява на кандидатите да се „оглеждат“ за най-благоприятната схема“, каза от своя страна еврокомисарят по правосъдието, потребителите и равнопоставеността на половете Вера Йоурова.

Тя настоя за по-голяма прозрачност за начина, по който се дава гражданство, както и за по-тясно сътрудничество между държавите членки.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!