Европейската комисия представи пътна карта за задълбочаване на Икономическия и паричен съюз, включително конкретни стъпки, които да бъдат предприети през следващите 18 месеца. Плановете за реформиране на еврозоната включват създаването на Европейски валутен фонд до края на 2019г.
„След години на криза, сега е времето да вземем бъдещето на Европа в своите собствени ръце. Сегашният силен икономически растеж ни насърчава да продължим напред, за да гарантираме, че нашият Икономически и паричен съюз ще стане по-единен, по-ефикасен и по-демократичен и че ще работи за всички наши граждани. Най-подходящото време за поправка на покрива е тогава, когато грее слънце“, заяви Жан-Клод Юнкер.
Редица инициативи също бяха представени като част от този пакет. Общата цел е да се подобри единството, ефективността и демократичната отчетност на европейския Икономически и паричен съюз до 2025г.
В допълнение към пътната карта в днешния пакет са включени четири основни инициативи:
- Предложение за създаване на Европейски паричен фонд(ЕВФ), основан на правната уредба на ЕС и изграден върху добре установената структура на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). През последните години ЕМС изигра решаваща роля за поддържане на стабилността на еврозоната чрез оказване на помощ на държавите членки да възстановят или запазят достъпа си до пазарите на държавни облигации. ЕВФ ще се основава на архитектурата на ЕМС, като неговите настоящи финансови и институционални структури ще бъдат запазени като цяло, включително когато става въпрос за ролята на националните парламенти. Така той ще продължи да подпомага държавите членки от еврозоната в затруднено финансово положение. Освен това ЕВФ ще осигури общ предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране и ще действа като кредитор от последна инстанция с цел улесняване на организираното преструктуриране на неплатежоспособните банки. Предвидени са също по-бързо вземане на решения при спешни случаи и по-пряко участие в управлението на програмите за финансова помощ. С течение на времето ЕВФ може също така да разработи нови финансови инструменти, например в подкрепа на евентуална функция за стабилизация. Европейският парламент и Съветът се приканват да приемат това предложение до средата на 2019 г.
- Предложение за интегриране на съдържанието на Договора за стабилност, координация и управление в правната рамка на Съюза, като се вземе предвид необходимата гъвкавост,заложена в Пакта за стабилност и растеж и отчитана от Комисията от януари 2015 г. насам. През 2012 г. подписалите предложението 25 държави членки поеха правно задължение да включат съдържанието на Договора в законодателството на Съюза в срок от пет години след влизането му в сила, т.е. 1 януари 2018 г. Европейският парламент също призова за това. Предложението включва в законодателството на Съюза основните елементи от Договора с цел да се подкрепят стабилните фискални рамки на национално равнище. То е в пълно съответствие с действащите правила, определени в първичното и вторичното законодателство. Европейският парламент и Съветът се приканват да приемат това предложение до средата на 2019 г.
- Съобщение относно нови бюджетни инструменти за стабилна еврозона в нормативната уредба на ЕС, представящо визия за това как някои бюджетни функции, които са от съществено значение за еврозоната и ЕС като цяло, могат да бъдат разработени в рамките на публичните финанси на ЕС днес и в бъдеще. В съобщението се изтъкват четири специфични функции:
a) подкрепа на държавите членки за структурни реформи чрез инструмент за осъществяване на реформии техническа помощпри поискване от държавите членки;
б) специален механизъм за сближаване на държавите членки по пътя им към присъединяване към еврото;
в) предпазен механизъм за банковия съюз чрез ЕВФ/ЕМС, който ще бъде договорен до средата на 2018 г. и приведен в действие до 2019 г.;
г) функция за стабилизация за запазване на равнищата на инвестициите в случай на големи асиметрични сътресения.
Комисията ще представи необходимите инициативи през май 2018 г. в контекста на предложенията за многогодишната финансова рамка след 2020 г. Европейският парламент и Съветът се приканват да приемат тези предложения до средата на 2019 г. За периода 2018—2020 г. Комисията също така предлага да се подсили Програмата за подкрепа на структурните реформи чрез удвояване на средствата, налични за дейности за техническа подкрепа, които по-този начин да нараснат до 300 милиона евро до 2020 г. Комисията също така предлага новият инструмент за осъществяване на реформи да бъде изпитан в пилотна фаза. За тази цел тя предлага целенасочени промени на Регламента за общоприложимите разпоредби, с който се регулират европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), с цел да се разширят възможностите за използване на част от техния резерв за изпълнение в подкрепа на договорени реформи. Европейският парламент и Съветът се приканват да приемат последните две предложения през 2018г.
- Съобщение, в което се изброяват възможните функции на европейски министър на икономиката и финансите, който би заемал поста на заместник-председател на Комисията и председател на Еврогрупата, както е възможно съгласно действащите Договори на ЕС. Като обединява съществуващите отговорности и наличните експертни познания, тази нова длъжност ще засили съгласуваността, ефикасността, прозрачността и демократичната отчетност на създаването на икономическите политики в ЕС и в еврозоната, при пълно зачитане на националните правомощия. Постигането на общо разбиране за ролята на министъра до средата на 2019 г. ще позволи създаването на поста при формирането на следващата Комисия. Еврогрупата би могла след това да реши да избере министъра за свой председател за два последователни мандата с цел изравняване на двата мандата.
Европейската комисия иска да насърчи още повече европейските страни, желаещи да се присъединят към еврозоната, чрез нови технически и финансови помощи, които ще бъдат уточнени през декември, съобщи неотдавна Домбровскис. Сред страните, които биха могли да се възползват от такива помощи е България, отбелязва АФП без обаче да посочва никаква сума.
Припомняме, че в речта си „За състоянието на Съюза” пред Европейския парламент през септември Юнкер коментира, че еврото е призвано да стане единна валута на целия ЕС и предложи да се създаде „присъединителен инструмент, предоставящ техническа и понякога финансова предприсъединителна подкрепа”.
В последните години има известно охлаждане на ентусиазма на държавите извън еврото да се присъединяват към общото валутно пространство. Последните страни, които приеха еврото, са Естония през 2011 г., Латвия през 2014 г. и Литва през 2015 г. „Европейската комисия има волята да насърчава страните членки, но ако те не желаят, няма механизъм, който да ги задължи”, подчерта Домбровскис.
В началото на ноември след среща с премиера Бойко Борисов Юнкер заяви директно, че България е готова за еврозоната.
