Въвеждане на електронно здравеопазване, въвеждане на нов единен стандарт за управление на лечебните заведения и мерки за подобряване положението на лекарите. Това са трите основни задачи, които си поставя здравният министър Николай Петров до края на мандата на кабинета. Николай Петров прие министерството от служебния министър Илко Семерджиев (на снимката), предшестван от министър Петър Москов.
Министър Николай Петров формулира трите цели на своя мандат пред медиите и след като изтекоха първите сто дни на новия кабинет „Борисов“.
Стандартът трябва да бъде въведен до края на годината, а електронното здравеопазване ще отнеме повече време, коментира Николай Петров. Въвеждането на електронното здравеопазване, за което се говори повече от 11 години, ще струва около 12-15 млн. лв.
Министърът иска промени в начина на купуване в държавните болници на лекарства, консумативи и услуги. Проверка на екипа на министерството и на НЗОК констатира големи различия в цените на едни и същи лекарства, консумативи и услуги.
Свързано с положението на лекарите, тяхното заплащане, с възможностите да приемат и лекуват пациенти, както и с условията, в които работят под постоянния натиск на налаганите лимити, ограничения за изследвания, терапии и прочие, постоянно работят както браншовите организации в сектора, така и много експерти – икономисти, медици, синдикати.
За 1738,80 лв. стартова заплата за лекар и 920 лв. за сестра настояха неотдавна на национална кръгла маса от синдиката „Подкрепа“ и БЛС.
Специализираният форум бе посветен на остойностяването на медицинския труд в страната и приемането на методика и на базисни коефициенти, под които заплащането на лекарите не може да пада. Анализите на експертите доказват, че стартовата заплата на лекарите трябва да бъде 3,7 пъти минималната работна заплата, като това съотношение би следвало да се постигне в рамките на година, година и половина.
България остава с най-ниската минимална работна заплата в Европа в сектора. Договореното в края на миналата година увеличение на заплатите в постигнатия колективен трудов договор е изпълнено едва на 35%.
Изпълнявало се в част от общините, където има общинско здравеопазване и специализираните болници. Заплащането на медицинските специалисти и лекари остава изключително ниско и по никакъв начин не кореспондира със спецификата и тежестта на труда на медиците, обръщат внимание от „Подкрепа“.
Д-р Венцислав Грозев, председател на Българския лекарски съюз е категоричен, че липсва спокойствие и сигурност в системата на здравеопазването.
По данни на лекарския съюз на година страната ни напускат 450 лекари, а медицинските сестри, които напускат или се отказват от професията, са над 1000. Всички български медици, които отиват да работят в чужбина, не само в Европа, много бързо намират работа в престижни здравни заведения, болници и институти и с адекватно заплащане на труда и квалификацията им.
