Адриан Николов
на снимката: Адриан Николов
Адриан Николов е икономически анализатор в Института за пазарна икономика (ИПИ). В сферите му на експертиза попадат образованието, пазара на труда и електронното управление.
Николов е член на първите два изпълнителни борда на Българското либертарианско общество (БЛО), както и преводач на свободна практика.

 

Г-н Николов, за електронно правителство у нас се говори още от 2006г. Но и до днес то не е реализирано. Каква е причината, според Вас?

Трудно може да се изведат само една или две причини, които спъват развитието на електронното управление у нас. На първо място, трябва да споменем липсата на единен и последователен подход към неговото изграждане – „електронизацията“ на администрацията беше рестартирана няколко пъти, с различна визия. От тук следва и разработването на електронни услуги на парче от различните администрации, в резултат на което цялата екосистема днес е силно фрагментирана, а обменът на данни и съчетаването на различни услуги – труден. Не е без значение и инерцията в самите институции, всяка промяна е трудна, а често при електронизацията на административни процеси и услуги ползите не са видими веднага, а понякога дори след години. Длъжен съм да спомена и слабия контрол при поръчките на електронни системи (а и не само).

Въпреки тези пречки обаче, не можем да твърдим че електронното правителство не е реализирано – то не е монолитно цяло, което или го има, или го няма. През последните няколко години все повече администрации предлагат все повече електронни услуги, и ми се струва че този процес набира скорост, особено в контекста на събитията от последните месеци.

Сякаш държавната администрация силно се съпротивлява срещу въвеждането на електронното правителство. Защо, според Вас – неразбират необходимостта от електронните услуги или пък искат да имат неконтролируема власт над обикновения гражданин?

Както вече споменахме, става дума по-скоро за инерция – винаги е по-лесно да работим по старому, а промяната обикновено е скъпа, и трудна, а администрациите – консервативни. Няма причина непременно да подозираме институциите в злонамереност, по-скоро в нежелание или дори страх от промяната. Често пъти, особено редовите служители не са и наясно с ползите от прехвърлянето на работата им в Интернет, докато негативите са видими – нуждата от промяна, обучение, понякога по-голямо работно натоварване.

Нуждата от електронно правителство се усети особено в настоящата ситуация покрай коронавируса – а именно изолацията, спирането на работата на много предприятия, както и на работата от вкъщи. Видя се, че голяма част от хората могат да работят дистанционно, а учениците могат да учат от разстояние. Какво тогава пречи на стартирането на електронното правителство – липсата на финансов или на административен капацитет?

Не може да се каже, че парите за електронно управление са малко – ако средствата, дадени в тази насока от средата на миналото десетилетие насам бяха усвоени рационално, вече би трябвало да имаме (почти) пълна екосистема от електронни услуги. Административният капацитет обаче определено е пречка – това е и причината правителствата често да се обръщат към частния сектор при изграждането на инфраструктурата на електронното управление. Трябва да имаме предвид и гражданите и бизнеса, обаче – няма смисъл да има електронно правителство, ако никой не го ползва, а на този етап интересът към повечето услуги е доста слаб. Разбира се, възможно е това да се промени след периода на изолация и с въвеждането на все повече взаимообвързани услуги, но не можем да пренебрегнем недоверието и съмнението, с което мнозина подхождат към вършенето на работата с администрацията по Интернет. Това разбира се е отчасти и провал на държавата – със сигурност има какво още да се направи в посока популяризиране на съществуващите електронни услуги и разясняването на ползите от тях.

Друг важен въпрос е може ли в България всъщност да има функциониращо електронно правителство, имайки предвид хакерската атака срещу НАП, срива на Търговския регистър, проблемите в началото на системата  за електронните винетки? Има ли всъщност достатъчно грамотни чиновници за това?

Конкуренцията за най-добрите ИТ кадри определено е сред големите проблеми – държавата обикновено не може да си позволи да предостави на служителите си доходите и условията, които им дава частният сектор, при това в един от най-динамичните и бързо растящите отрасли. Привличането на ИТ талант обаче е сред най-важните предпоставки пред развиването на качествено електронно управление в бъдеще и поддръжката на вече съществуващите системи и услуги.

Знаем за прословутия естонски модел. Там се гласува електронно. А у  нас не искат да въведат дори машинно гласуване, а какво остава за електронно. Какви ще са ползите за българските граждани от електронното правителство, а и от машинното гласуване?

Ползите от електронно управление са в много посоки, които само ще маркирам, без много обяснения. От една страна, спестява се много време, създава се удобство и се улеснява работата на гражданите и бизнеса, благодарение на премахването на опашките и разнасянето на документи. След първоначалния шок от смяната на модела на работа, същото важи и за администрацията. Несъмнено ефект има и върху прозрачността и предотвратяването на корупцията – в електронна среда всички обмени и плащания оставят следа, а проверката и сравняването на информация в цифровите регистри е много по-лесно, отколкото на хартия.

Що се отнася до машинното гласуване конкретно, то не се различава качествено от гласуването на хартия – голямата разлика идва с възможността да се гласува от разстояние, през компютър или телефон. Това би елиминирало много от пречките пред гласуване, особено за българите в чужбина, но изглежда – особено след последните доклади на ЦИК по темата – че сме много далеч от въвеждането му.

Моля Ви прогнозирайте кога най-рано електронното правителство ще бъде факт у нас?

Както вече посочих, електронното правителство не е една, монолитна структура – тъкмо обратното, то е екосистема от взаимообвързани услуги, бази данни, регистри, администрации, като те не са статични, тъкмо обратното, през цялото време се надграждат и развиват. По тази причина не можем да кажем когато системата на електронно управление ще бъде завършена, тъй като тя по определение е с „отворен край“. Отделни електронни услуги има и днес, и част от тях работят добре, но е рано да говорим за цялостна екосистема.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!