Ал. Маринов
На снимката: проф.Александър Маринов
Проф. Александър Маринов е политически анализатор, доктор по социология и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. Той е роден на 12 май 1957 г. в София. Участвал е активно в живота на БСП. Бил е депутат в 36-ото и 37-ото НС и зам.-председател на ПГ на БСП. Председател е на софийската организация на соцпартията от 1991 г. до 1996 г. През 1996 г. Маринов напуска БСП в знак на несъгласие с политиката на Жан Виденов.
На 13.02.2020г. със свой указ държавният глава Румен Радев назначи Александър Маринов за председател на Стратегическия съвет към президента.

Отшумява кризата с коронавируса. Адекватна ли беше реакцията на нашето правителство, добре ли управлявахме кризата? И ще обеднеем ли ние българите в резултат на корона-кризата и нейното управление от правителството?

По-точно – отшумява (засега) медицинската страна на кризата, и то пряко свързаната с коронавируса. Тепърва ще видим какви са по-цялостните последици върху физическото и психическото здраве на българите. Ако говорим за здравните мерки, те бяха общо взето същите, както в повечето страни, само че доста хаотични (спомнете си колко често се променяха заповеди и информации). Освен това, грешка бе, че се заложи на страха като фактор на мотивацията на обществото. Това попречи да бъдат изградени устойчиви нагласи за по-продължително поведение на самопредпазване, каквото очевидно ще е необходимо, въпреки че сега се подценява. Твърдението, че сме се справили по-добре от повечето европейски страни щеше да е смешно, ако не индикираше някои тежки пороци на българскките власти и на тези, които им прислужват.

По-големият проблем е свързан със социално-икономическите последици от кризата, от ограничителните мерки и от липсата на адекватно държавно подпомагане за хората, домакинствата и бизнеса, най-вече малкия бизнес. Преди месец под егидата на президента Радев проведохме експертна дискусия с участието на авторитетни специалисти, посветена именно на тези проблеми. Целта бе да се очертае обективна картина на реалното положение. Изводите, оценките и предложените от нас мерки са публикувани на сайта на президенството и смятам, че с течение на времето тяхната обоснованост се потвърждава. За да не повтарям тези разгърнати анализи, бих казал само, че в сравнение с повечето европейски страни предприетите от нашето правителство икономически и социални мерки бяха закъснели, хаотични, недостатъчно добре обосновани, твърде скромни по обем и с минимален безвъзмезден компонент.

По-важно е, че пролича липсата на готовност на държавата да управлява подобни мащабни кризи. И до днес никой не дава отговор защо не бе приведен в действие Законът за защита при бедствия, който дава най-подробен алгоритъм какво и от кого трябва да се прави. Това не е правна казуистика, а сериозен управленски провал, който има своите последици.

Цената ще я плащат 95 процента от българското общество, и тя ще бъде много тежка, каквито и фанфари да надуват управляващите.  Обедняването е в ход, фалитите растат, както и задлъжнялостта на домакинствата и фирмите. Именно това показват и обективните, професионално проведени и интерпретирани социологически изследвания, както и редица анализи на делови и синдикални организации.

България изпада в някаква истерия – полуполитическа, полукриминална. С какво си обяснявате това?

С дълбокото криминализиране на българската политика. Но това не е следствие на индивидуални злодейства, а неизбежно следствие от пороците на системата. През последните 10 години (а и преди това) се погазват базисни принципи на демокрацията и правила на доброто управление. Естествено, с цел удовлетворяване на користни групови интереси. Но това не може да продължава до безкрайност. Не толкова, защото обществото отказва повече да търпи, а защото настъпва имплозия вътре в криминализираната власт. Там очевидно търсят изкупителна жертва, която на този етап по необходимост трябва да е много едра. Според мен такава участ готвят на Борисов. Той добре усеща откъде идва истинската заплаха, но не смее да го обяви публично. Може би разчита да се справи с инструментите на властта (по начина, по който бяха използвани досега), но ми се струва, че най-важните от тях вече не са под негов контрол.

Борисов напада при всеки повод президента, но вчера беше особено картинно като го обвини, че го наблюдава с дрон. В нашата политическа история нямаме чак такова чудо. Коментирайте, моля Ви, този факт.

Премиерът често ръси бисери, този е един от най-свежите. Ако оставим настрана комичното, има и драматична страна. Борисов е много уплашен. Той има силен инстинкт и усеща какво са му приготвили. Опитва се да се защити по някакъв начин, но не е в състояние да действа рационално. Освен това, разбира, че започват да го предават най-близките му хора, но вече нищо не може да направи. Но такъв е краят на всички подобни властници.

Според премиера, влизането в чакалнята на еврозоната е предстоящо. Има ли в България хора, които са срещу еврозоната и кои са те?

Вероятно има. Но трябва да се изяснят причините за противопоставянето. Аз не разбирам защо не се прави задълбочена дискусия и не се претеглят всички позитиви и негативи.  Има сериозни основания за подобен обективен анализ. Също така, ясно е, че уж в името на тази стъпка се предприемат твърде спорни действия, които също са подложени на доста обоснована критика.

У нас се задават и парламентарни, и президентски избори. Ще им повлияе ли епидемията чрез евентуален спад на икономиката? Очаквате ли Русия (както намекна вчера и премиерът Борисов) и САЩ да се намесят по някакъв начин в нашите избори и в полза на кого?

До изборите има много време, предвид шеметния ход на събитията у нас, а и не само у нас. Най-общо казано, ще повлияе цялостното негативно състояние на обществото, на живота на мнозинството от хората. Тенденциите са ясно неблагоприятни и то най-вече в сферите, свързани с човешкия капитал на нацията. Това признава дори и правителството – ако погледнете анализа към проекта за Националната програма за развитие България 2030. Далеч не всички проблеми обаче могат да бъдат обяснени с последиците от последната криза. Причините са много по-дълбоки, системни. Нужна е радикална промяна, най-вече – нов модел на управление на държавата и нови отношения между публичната власт и гражданите. Тази необходимост се осъзнава от все повече хора и няма как да не доведе до политически последици.

Изострянето на кризата в политическия елит и управлението на държавата няма как да не породи реакция от чуждестранните фактори, които винаги са имали ключово значение за процесите у нас. Очаквам най-вече съществена промяна в отношението на големите ни евроатлантически партньори, които са пряко засегнати от разпада на държавността у нас. Сегашната политическа класа става все по-неприемлива за тях, защото превръща България в „слабо звено във веригата”. Не виждам основание Русия да се намесва в процесите у нас, мисля, че това, което се случва в управлението на страната ни е достатъчно приемливо за тях.

Ако има утре избори, очевидно е, че алтернативата на ГЕРБ е БСП. Ще може ли БСП да се ясно да се представи като проевропейска социалистическа партия?

Въпросът не е в това, „да се представи”, а дали е. В понятието „проевропейска” аз влагам преди всичко смисъла – партия, която има капацитета и волята да управлява на основата на демократичните ценности и аксиоматичните европейски принципи на добро управление. Например, откритост, обоснованост на управленските решения, отчетност за постиганите резултати, отговорност за последиците. А под „алтернатива” имам предвид не просто партия, която ще заеме освободения стол на властта, а такава, която ще управлява по наистина различен, по-добър начин. Ако сравняваме ГЕРБ и БСП, социалистите вероятно са донякъде по-добри от управляващите, но не мога да ги нарека алтернатива. Според мен, време е за нещо ново. Наистина ново и най-вече – наистина по-различно и по-добро.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!