Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Той е доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”. Има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.

Въвеждането  едновременно на машинно гласуване и оставането на хартиената бюлетина ще опорочи ли машинния вот?

Опорочаване сигурно е силна дума, но до голяма степен прави упражнението безсмислено, защото тези, които искат машинно гласуване се надяват с въвеждането му да се отстранят възможностите за манипулации. Оставането на два паралелни режима всъщност не ми се струва, че намалява възможностите за манипулация, а напротив, като че ли ги увеличава. Защото от една страна пак ще има хора, които ще гласуват машинно, други с бюлетини и след това по някакъв начин гласовете ще се комбинират т.е към възможностите да се манипулират хартиените бюлетини се добавя и още една възможност за манипулации при комбинирането между електронни и хартиени. Така, че дори и да има някакъв ефект на изчистване за тези гласове, които ще бъдат подадени по електронен начин всъщност общият резултат едва ли ще се окаже позитивен. От тази гледна точка имам чувството, че се връщаме пак към 2013-а година, когато ако си спомняте, тогава пък правителството на Орешарски използваше изборното законодателство така образно казано да „тупа топката” и да се опитва да остане на власт. Та и тука разиграхме някакъв такъв сценарий, променя се Изборен кодекс, но реалното намерение не е толкова да се произведе някакъв позитивен резултат, а по-скоро да се печели време от страна на управляващите. Сега сигурно има възможности за позитивна реформа в Изборния кодекс, повечето експерти са съгласни, че това трябва да е в посока на опростяване.  Наистина пак през 2013-а година според мен тръгна с голяма сила тази идея, че колкото по-сложи правила въведем, толкова по-малко възможности за манипулации ще има. На базата на опита досега трябва да кажем, че това е грешна стратегия. Усложняването на правилата прави живота на изборните комисии много труден. Всъщност голяма част от тях дори физически не могат да изпълнят тези правила, влизаме в едни тежки сценарии в изборния ден. Като цяло порочните практики, от които се опитваме да избягаме като купуване на гласове да речем не са пострадали особено от цялата тази активност. Това ми е общата оценка за цялото упражнение.

 

Машинното гласуване не е ново като система на гласуване. Как си обяснявате, че до момента така и не бяха закупени или наети такива машини? В годините този въпрос стои нерешен.

Чисто процедурно, на базата на нещата, които се случиха си го обяснявам по следния начин. ГЕРБ се гласяха всъщност да не въвеждат машинното гласуване. Разчитаха на това, че процедурата ще се протака дълго време, в един момент ще се окаже, че няма време, че ще е много скъпо и т.н и ще отпадне. Сега обаче протестите ги вкараха в друг сценарий и те използваха това машинно гласуване като някаква стъпка, която е необходимо да предприемат пак казвам с основна цел да печелят време, но може би като някакъв опит да отговорят на исканията на протестиращите.  И затова се стигна до тази комбинация, нито реално въвеждане на машинно гласуване, нито пък отказ, който сигурно би предизвикал сериозна обществена реакция в този момент, та този компромис е резултат на тези съображения, не на нещо кой знае колко по-дълбоко.

Как си обяснявате, че се остави ЦИК сама да решава дали да се наемат или закупуват машините за вота? Каква е целта? Явно никой друг не иска да поеме тази отговорност?

Да, защото е ясно, че един такъв двоен режим, изобщо организацията на машинното гласуване със сигурност ще доведат до проблеми и това е един опит за предварително „измиване на ръцете” и предварително прехвърляне на „горещия картоф” на ЦИК. След това да се каже ние направихме като политици всичко възможно, но виждате ЦИК се провали. Това е и от тази гледна точка.

В последния момент влезе една поправка в Изборния кодекс да може да референдум да се решават въпроси от компетенциите на Велико народно събрание. Каква беше целта? Ще има ли изобщо някакъв ефект от тази промяна?

Вижте това вече е голям проблем. Политическият опортюнизъм да речем да използвате процедурни хватки, за да печелите време го има в политиката. Не е нещо хубаво, не е нещо кой знае колко похвално, но го има. Въпросът е да не е на голяма цена. Тука виждаме пак политически опортюнизъм, но с голяма негативна цена за България и то в дългосрочен план. Ако този модел, който беше гласуван се запази ние можем да влезем в тежък политически цикъл, в който се инициират референдуми, включително безумни референдуми по всякакви теми. На практика това отваря вратата всяка популистка формация, каквото й дойде наум да започне да събира гласове и евентуално в някакъв момент да проведе референдум. Самата идея на патриотите за референдум за избирателен ценз също я причислявам в категорията на абсурдни и вредни. В крайна сметка ние принадлежим на едно нормативно пространство, европейското и бих казал пространството на цивилизованите народи. Това не е само европейска норма. Ами в САЩ да отидете има абсолютна конституционна забрана за въвеждане на някакъв ценз за гласуване. Сега ние искаме да се върнем в 19 век. Всъщност ако искате историята на Щатите. До 1975 година там има такава практики с образователен ценз, които са били използвани да се отнеме правото на чернокожите да гласуват. 1975 година с акт на Конгреса те отпадат окончателно. И днес в САЩ се счита, че правото да гласуваш е фундаментално право, което не може да бъде ограничавано на база било то имотно състояние или друго. Защото тука има и такива идеи като например данъкоплатците само да могат да гласува. Та ето Ви един пример за отваряне на вратата към по принцип политика, която е силно популистка, вредна. Според мен е не само загуба на време, но може и да се стигне до такива ситуации, при които реално България би трябвало да напусне Европейския съюз, Съвета на Европа, изобщо да се самомаргинализира. Затова казвам, че това е вердене законопроект. Той самият има конституционни проблеми в него, защото на практика там не е ясно ако се проведе да речем референдум по въпрос, за който е необходимо Велико народно събрание какво следва от това. Задължени ли е парламентът след това да свика Велико народно събрание или не е. Така, както е написан законът общо взето всякакви интерпретации са възможни. В този смисъл той сигурно е и противоконституционен. Но като оставим тази техническа страна големият проблем  е този, който казвам, че отваряме вратата към една политика, силно популистка, която може да предизвика големи проблеми в средносрочно и дългосрочно бъдеще.

През последните седмици много се говори кой всъщност трябва да проведе едни бъдещи избори. Протестиращите настояват това да не бъдат настоящите управляващи. Те от своя страна се плашат от това един служебен кабинет да проведе изборите. Защо това е толкова важно и какво ще последва?

Срамно е в европейска страна да водим този спор. Ако всичко зависи от това кой ще проведе изборите значи има нещо дълбоко сбъркано в политиката. Това би трябвало да е последното съображение. Нали би трябвало да е все тая дали изборите се провеждат от служебно правителство или от друго правителство, което доизкарва мандата си. Самата мисъл едва ли не, че изборите зависят от това какъв тип правителство ще ги провежда говори, че има практики, които са не само незаконни, но и те дори могат да влияят на резултата от изборите. Така, че според мен този дебат, този аргумент управляващите не би трябвало да си го позволяват изобщо, защото по този начин те признават, че дефакто големите проблеми в избирателния процес.

Казахме, че изборите са във фокуса на продължаващите вече над 70 дни протести. Скоро в телевизионно интервю министър Деница Сачева заяви,че протестиращите едва ли не ”репресират” управляващите. Как ще коментирате като политолог подобен изказ?

Неудачна метафора най-малкото. Тя очевидно се чувства жертва, защото на няколко пъти стана обект на обсада докато беше в телевизия, може би това има предвид, че е репресирана. В крайна сметка дали харесваме едни действия на протестиращите или не дотогава докато те са в рамките на това, което е законово и конституционно те имат право да го правят и да изразяват несъгласие с министър Сачева или с други представители на управляващите. В този смисъл не виждам нещо кой знае колко голяма в начина, по който тя си е подбрала думите, определено неудачен изказ, който говори за изнервеност. Сега госпожа Сачева стана до голяма степен говорител на самото правителство може би поради изчерпване на други. Няма да правя оценка как се справя с тази цялостна задача, но като цяло каузата, за която се бори е изключително непопулярна. Над 60% от хората подкрепят протестите. Това не е някакво абстрактно искане, това е искане за оставка на правителството и на главния прокурор Иван Гешев. Т.е. така борбата, с която министър Сачева се е заела няма как да й спечели огромна популярност.

Вече два месеца и половина продължават протестите. Вече има натиск и от Европа, и от САЩ. Смятате ли, че в тези условия правителството ще доизкара мандата си?

Управляващите като, че ли загубиха голямата битка, битката за общественото мнение. Виждате и социологическите сондажи какво показват. БСП излиза малко напред по последни прогнози на Галъп. Но излиза напред при много ниски нива. Двете големи партии имат по 13 % от подкрепата на българите т.е имаме тотален срив на доверие в парламентарно представените партии, което отваря голямо пространство, което ще бъде запълнено от други играчи. Някои от тях са ясно- Демократична България, Слави Трифонов, който е набрал скорост. Това ще са двата големи играча, които ще наберат скорост от протестите. Това вече е станало и трудно вече може да се обърне. И тенденцията, която виждаме от социологическите проучвания е в тази посока. Сега Борисов и управляващите явно са решили да водят малки битки, да оцелеят, два, три месеца повече. Дали ще успеят или не сигурно е важно, но няма да промени много тази обща картина, която се очертава.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!