сирийския конфликт
на снимката: Иво Инджев

Президентът Румен Радев временно изчезна от радарите на публичното говорене по политически теми след като показа юмрук като знак за солидарност ( изтълкуван също като претенция за лидерство) пред хиляди гневни граждани, протестиращи срещу неговия опонент Номер едно в държавата Бойко Борисов. Днес обаче се завърна на този терен с маневра от практиката на въздушния бой, при който изтребителят “зависва” зад опашката на врага и го поставя в слаба позиция на самоотбрана.

Не е нужно да си гласувал за Радев, да го харесваш като новобранец в политиката или като бивш натовски генерал с проруски ( антинатовски по този показател) нагласи, за да му признаеш попаденията в опашката на Борисовия падащ и без това управленски самолет. Как да не се съгласиш с казаното от Радев днес при представянето на първата част от “Националния стратегически документ” на неговия екип от съветници, че Борисов живее в собствен илюзорен свят, създаден от собствената му пропаганда?

Тази топка му я вдигна премиерът и нека никой от оредяващите му следовници не се сърди другиму, че Радев я отиграва. Не се иска за такова забиване в полето на съперника особено майсторство. Нужно е само търпението на въздушен хищник, който умее ( или е посъветван ) да изчаква паниката на набелязания заек в гъсталака на храсталака, от който да изскочи отново на паша на откритата поляна.

Точно това направи Борисов. Изправи се пред цяла България ( и пред частта от света, която изобщо се интересува от него и от нас, уви ), за да ни занимава с криволиците на мисълта си в борбата за личното си оцеляване, сякаш ние сме тези, които пасем трева. На едноглавия орел Радев, роден политически под крилото на руския двуглав бащица, точно това му трябваше, за да се впусне след него. Дори и при факта, че “заекът” този път избегна да го дразни лично в своя монолог пред актива на ГЕРБ в София.

Вярно е в този контекст заявеното от Радев като оценка, че българите са напуснали апатията и хипнозата на пропагандата. Както и взетите на заем от протестите констатации за превзетата държава и мафията, желаейки да живеят в нормална, демократична, европейска държава. Верен е частично упрекът му към авторитарната държава, в рамките на която ,обаче, чрез честни ( според него все пак избори!) е станал президент. А и до ден днешен не е отговорил на подигравателното, но вярно по същество твърдение на Борисов, че му е позволил да спечели изборите (чрез издигането срещу него на неизбираемата Цецка Цачева).

Абсолютно не е вярна обаче метафората на президента, че часовникът ни се е върнал в началото на прехода, когато сме се учили на свободно слово и честни избори. Днешните протестиращи са далеч, далеч по-подготвени за демокрация от масата народ, която се изсипваше по улиците и площадите след края на десетилетната война на комунистическия режим срещу истинската демокрация.

Но да спрем с анализа дума по дума на казаното от Радев днес, нарушил тактическото си мълчание с цел да остави Борисов сам да хвърли нови камъни в градината на неговия си рай- такава, каквато наистина илюзорно си я представя и да се изложи по този начин пред масовото недоволство на българите от факта, че са закотвени на дъното на състезанието между европейските народи по жизнен стандарт. Отчаяното сравнение с това какво е било вчера у нас при продължаващото константно изоставане от страните и народите не само на т.н. стара Европа, но и спрямо новите членове на ЕС, работи във вреда на капитана на правителствения “Титаник”. Каквито и маршове да си поръчва на борда му след сблъсъка с айсберга на масовото недоволство на младите и образованите българи.

Всичко това не издига Радев в ролята на предопределен победител в двубоя на генералите, в който генералната линия на партията ГЕРБ минава от неадекватното си настъпление срещу незаслужено героизирания от нея Румен Радев към самоотбрана с цел оцеляване.

Въпросът в България днес не стои “Борисов или Радев”. Хубаво е и двамата да го знаят. За Борисов, чиято оставка предстои, този урок е безнадеждно ненаучен. А за Радев, за чиято оставка от самото начало на мандата му пледират опонентите му, все още има време да покаже нещо повече от резоньорство на удобната за него ситуация, от която се възползва.

Времето, както ще ви каже всеки негов ценител в напредваща възраст, е най-важният ресурс ( заедно със здравето) в един човешки живот. Дано му стигне на Радев да проумее очевидното и да избегне изкушението да превръща поражението на противника си Борисов в свой личен триумф. Нито има ресурса по конституция, нито политическия опит и легитимността в очите на обществото за това.

Не е висш пилотаж в политиката да признаеш реалностите. В противен случай също ще бъдеш приземен.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!