Иван Хиновски е председател на Българския енергиен и Минен Форум и директор в енергийната консултантска компания ПроЕкоЕнергия. Заемал е редица отговорни държавни постове: член на държавната пускова комисия на АЕЦ “Козлодуй”, директор на ядрена дирекция в „Енергопроект” (1998-2001) изпълнителен директор на НЕК (1997-1998), зам.-председател на Борда на АЕЦ “Козлодуй”(1999-2001)
Специализирал е в Италия, Франция, Канада, САЩ и Япония. Работил е като консултант за световни компании като „Уестнгхаус”, „Сименс”, „Фраматом”, „Газ дьо Франс” и ЕБВР.

 

Вчера премиерът ни изненада с подновяване на проекта за седми реактор на АЕЦ „Козлодуй”. Днес правителството даде мандат на Български енергиен холдинг за стартиране на преговори с американски ядрени компании. Защо точно сега се възражда този проект и имаме ли нужда от него?

Абсолютно нямаме нужда в този момент да се правят подобни стъпки, още повече, че те са неконституционни. Това се прави в нарушение  на енергийното законодателство първо, второ – какво значи мандат да води преговори и защо само с една страна, като четири страни разработват подобни технологии. Те са на много ранен етап и минимум след 10 години ще се появят на хоризонта пазарни образци, т.е това според мен е един волунтаризъм, бих го нарекъл дори една енергийна анархия, защото дори и да има осъзната потребност, а тази потребност не може да бъде осъзната, трябва да бъде изчислена.  Т. е министърът трябва да възложи анализ на необходимите нови мощности. Няма такъв анализ, няма списък на необходимите мощности за строителство. Изведнъж се прескачат всички фази и се дава мандат за преговори с една страна, която – да, САЩ са напред в разработването на малки модулни реактори, но  те са много далеч от опитни образци. Аз съм изнасял доклад 2001-ва година на световна конференция в Египет за потребността от малки модулни реактори, забележете преди 19 години, в която съм дефинирал потребността и че те са подходящи за нашата система. Няма две мнения. Но ние сме далече от процедурата за започване  на такова нещо, камо ли за мандат. 

Колко би излязъл един такъв реактор? Никой не говори за конкретни суми. Колко време би отнело да се направи? И кой ще плати в крайна сметка?

Тези технологии са нови, не намират пазар, защото все още са много скъпи. Целевата себестойност на енергията, целевата значи тази,  към която компаниите които разработват ще се стремят, е между  50 и 150 евро на мегават час, което значи два пъти по-скъпо от  енергията на АЕЦ „Козлодуй”. Най-евтиният вариант ще бъде много по-скъп от енергията от ВЕИ т. е. това е, какво да Ви кажа една мечтана, модерна технология, която има много плюсове, но има и редица рискове. Като се започне от това, че разпространението на радиоактивни материали не е защитено, че те имат определен тип технологии, които ние не познаваме засега и нашето регулиране не ги познава. Т. е. има минуси, но има и много плюсове. Те са бъдещите реактори, които ще могат да участват в регулиране, те могат да бъдат гъвкави, да работят и във върхов режим, и в базов. Във всички случаи стигаме отново да най-сложното за тези реактори – че те трябва да работят в базов режим, за да се изплатят. Инвестицията, дори да дойде магически инвеститор, ще я плащаме ние с Вас. Ще я плащат потребителите, защото тази енергия ще се пласира на вътрешния пазар. Въобще не може да се мисли, че някой ще дойде, ще построи и ние ще си плащаме същата цена на електроенергията.

Защо се прави това нещо и можем ли да си позволим тези пари като държава?

Казах в самото начало, че това за мен е един анархизъм. Първо: не ни трябва в момента по никакъв начин, не се вписва в никаква енергийна стратегия и се прави от чисто популистка гледна точка. Нито ще се реализира. Това всичко са предизборни ходове на това правителство, за да покаже колко му е модерно мисленето. Ние загърбваме суперизгодни икономични проекти за България, като хидроенергийни комплекси на Дунав, които ще продават безкрайно евтина енергия, ще развият региони  и ще създадат условия за корабоплаване, и се обръщаме към скъпи технологии, към научна фантастика в енергетиката. Да, има бъдеще, но то ще се прояви след 10-15 години.

Правителството обаче не се отказва и от АЕЦ „Белене“. Днес министър Петкова каза, че това, че се говори за 7-и реактор на АЕЦ „Козлодуй“, не значи, че няма да бъде реализиран и проекта „Белене“. Какво се случва?

Всичко това е една гигантска комедия. Това е такъв цирк – не знам дали някой енергетик с най-елементарни представи може да допусне, че ние може да имаме 5 реактора. Малката България, която е свързана с цялата Европа, която ще има работещи мощности с много по-ниска себестойност. Т. е. ще има един голям пазар и ние ще си позволим да експлоатираме 5 базови ядрени реактори в страната. Това е абсурд. Икономически и енергиен абсурд. Многократно съм казвал в медиите – „Белене“ за нас приключи в момента, в който се оказа, че той е незаконен проект, тъй като всичките му разрешения са изтекли отдавна. „Белене“ е тупане на топка предизборно, за да се покаже, че „не сме се наакали толкова“, че „ние знаем изход от тази ситуация, работи се“. Но „Белене“ е приключило, запомнете. Знаете ли колко отдавна съм казал, че то е невъзможно? Още 2006 година.

Казвате, че въпреки тези инвестиции, токът няма да стане по-евтин?

Средната целева себестойност на електроенергията в момента е над 150 евро/мвтчас. От малките модулни реактори е най-скъпата енергия в момента. Затова те не могат да се конкурират с ВЕИ. Там цената пада непрекъснато и стига 35 евро/мвтчас. Срещу 100 евро на ядрени мощности. Тези 35 евро разбира се имат недостатъци – те трябва да бъдат регулирани, компенсирани, свръхенергията трябва да се съхранява и да се продава в периоди, в които има потребление. Но, вижте, няма конкуренция на зелената енергия като цена. Тя стана евтина а и ще става все по-евтина.

Ние трябва да поддържаме ядрен парк заради микса и заради енергийната сигурност, тъй като при ядрената енергетика основното е, че тя е сигурна и независима от атмосферни условия, пазарни трусове и цени на гориво. Има известни инфлационни въздействия, но тя е сигурна, стабилна и трябва да я имаме. Но трябва да имаме един до два реактора в нашата енергийна система.

В началото казахте, че е странно, че ще са преговаря с компании само от една държава – в случая САЩ. Можем ли да говорим за някакъв реверанс към САЩ заради „Турски поток“, заради това, че според тях „Балкански поток“ е някакво продължение на подлежащия на санкции „Турски поток“?

Абсолютно. Това са непохватни опити на Борисов да търгува с други проекти. Аз поддържам връзка с много американски научни институти и самите американци са силно учудени, че ще купим малки модулни реактори. Те нямат готови образци. С кого ще преговаряме? Те нямат готови пазарни прототипи. Има над 30 проекта в света в момента на малки модулни реактори. Работи Китай, работи Русия, работи Япония, работи Америка, работи Европа. Но нито една от тези страни няма готов прототип, който да предложи на пазара.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!