Кольо Парамов
на снимката: Кольо Парамов
Кольо Парамов е български финансов експерт и политик. Роден е на 2 август 1954 година в село Змейово. Възпитаник е на Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски“ в град Стара Загора. Завършил е „Икономическа география“ и „Философия“ в СУ „Климент Охридски“ и „Международни икономически отношения“ в УНСС.
Народен представител от парламентарната група на БСП в 36-то Народно събрание. Бил е кмет на промишлено селище Ерма река, зам.-директор на „Горубсо“ – Златоград, главен ревизор на БНБ. Парамов е бил и съветник на премиера Бойко Борисов.

 

 

Г-н Парамов, има ли официален документ за кандидатстването на България за еврозоната и трябва ли да има такъв, било то през решение на Министерски съвет или на Българска народна банка /БНБ/?

И двата органа по всяка вероятност в най-скоро време след изтичането на този месец ще подадат официалното си становище и желание до Европейската централна банка /ЕЦБ/  по отношение на съблюдаваните и изискващи се норми за кандидатстване в Банковия съюз, респективно в чакалнята,  и съгласието да влезем в еврозоната. Така че този възлов документ се чака вече близо 10 години  и той е основен фундамент за развитието на българската държава  в следващите години.

Официално той още не е подаден, така ли?

Не, не е подаден. Всички изискуеми условия са изпълнени. Най-важният проблем, който съществуваше от ноември месец миналата година, респективно 4 месеца по-рано от юли,  когато завършиха стрес-тестовете,  бе изравняване и уточняване на капиталовата адекватност на няколко търговски банки. Това бе регламентирано и изпълнено като условие, така че в този момент при всички положения влизаме в изпълненото условие, което ни дава право да се ангажираме с такава молба, която да бъде отнесена към органите на ЕЦБ и нейния управителен съвет.

Това означава ли, че БНБ е изпълнила всички изисквания на ЕЦБ за еврозоната и Банковия съюз?

Означава, защото изискванията, които бяха поставени пред БНБ, бяха синхронизирани в детайл с правителството и онова голямо „да“, което беше препятствие пред БНБ за вземане на това решение заедно с МС, бе изпълнено в детайл., Имаме вече и изявена публична атестация от един от членовете на УС на ЕЦБ, който миналия вторник заяви, че България и Хърватска са готови и по всяка вероятност /негови думи/ ще бъдат приети и в Банковия съюз, и в чакалнята на еврозоната.

Според Вас адекватно ли е поведението на БНБ спрямо Първа инвестиционна банка /ПИБ/ и изобщо към другите проблемни банки през годините?

Аз съм в състояние да коментирам доста по този въпрос и имам много сериозна критика към БНБ. Доволен съм обаче, че в този момент БНБ има този управител /Димитър Радев – бел. ред./, който може да въведе един балансов подход и да защити  достойно интереса ни. Досега, времето, в което бе управител Искров и попиля КТБ, а с това и цялата финансова структура на държавата, загубихме 5 целеви милиарда, събирахме 19 години от всички банки резервен фонд, събрахме 2,3 млрд. и ги подарихме за няма нищо. А този управител на Централната банка направи всичко възможно „леге артис“ /по законите на изкуството – бел. ред./ да легитимира перфектно изискуемите условия на ЕЦБ.

Фундаменталният, големият, стратегическият проблем е за доходната политика в България, за изсветляване на много от парите и преводите, които се  правят към офшорните зони. Въпросът е за всичко онова, което бе заметено под килима, скрито и в парадоксален план представено като някакви мними спестявания, легитимирани впоследствие. Това са десетки милиони в собственост, огромни палати, излишни хотели и тем подобни. Бях убеден още януари 2010 година, че първата и най-важна задача ни беше да  подадем документи за еврозоната. Цели 10 години изпуснахме много силни моменти, в които трябваше да направим всичко възможно да въведем регламентиране в тази ситуация. Олигархията не позволи. Тя искаше пълна свобода, превърнала се в свободия, в която да организира система за гарантирано изнасяне на пари в незаконен план. В тези 10 пропуснати години се пропусна възможността да се наложи някакъв дисциплиниращ, постоянен ефект, който да даде коренно различен принос към стабилизацията на българските финанси. Можеше да се модернизираме, да утвърдим ясно европейско начало, както другите държави, и да проследим дейността както на олигарсите, така и на незаконно забогателите.

Това е главна задача и в момента и без решението, съгласието и новия стил на БНБ и на този управител това не може да стане.

Одобрявате ли това, че правителството закупи акциите на ПИБ и й помогна с пари на данъкоплатците и въобще смятате ли, че целта оправдава средствата?

Това е фундаменталният въпрос. През ноември месец 2018 г. дадох една пресконференция, в която казах, че по един или друг начин ние се оказваме пред едно сериозно препятствие – подготовката за една много важна и сигурна проверка, тестов план пред банките с български собственици. Тези стрес-тестове, за които ЕЦБ взе решение на 14 ноември и бяха проведени от 15 декември до 1 юли миналата година, бяха плод на тази подготовка.

Относно решението, прокарано през Българска банка за развитие: всички се надявахме, че частни инвеститори биха отделили някакви пари и биха желали да направят инвестиция в рамките на изискуемия праг за равнение на варианта на капиталовата адекватност. Обаче това не се случи. Ако бяхме изтървали срока в края на юни и началото на юли и условията за подаване на документите за кандидатстване в Еврозоната и Банковия съюз, ние щяхме да пропуснем едно ново начало. Така че избираме възможно най-лошата като стил опция, но тя ни отваря големия прозорец към европейските финанси, а това е фундаментът, върху който трябва да се гради държавата в следващите години.

Ясно е, че ако искаме да бъдем модерна държава, трябва да влезем в еврозоната. Вие как преценявате шансовете към този момент?  Могат ли последните неспирни скандали да повлияят на този процес?

Скандалите според мен ще се ожесточават. Навън има изнесени много пари. Те влияят на политическата стабилност. Техните собственици осъзнават какво следва – дисциплиниращият ефект, за който говорих. Вие помните как преди 4 години германската държава регистрира около 780-800 милиона евро, изнесени в Швейцария от около 1100 човека. Те  за тях бяха някакви джобни пари. Имаше 2-3 лица, много известни публично, като треньора на националния отбор по футбол  и някои други, които бяха блокирани, за срок от 7 дни възстановиха парите и бяха осъдени на години затвор. Някои влязоха в затвора и се видя реалното действие на именно този дисциплиниращ ефект.

Тези, които просперираха чрез приватизационни механизми в България, чрез подла хитрост, чрез вземане на пари от разни търгове и всякакви други машинации в страната през последните 30 години, изнесоха своите пари по всякакъв начин. Днес те осъзнават, че в един момент тези средства стават непотребни за тях и техните семейства и че не могат да намерят успешната им легитимация, ако ние сме в еврозоната. Те могат да я намерят само в условията на един тотален държавен хаос, една безпътица, вътрешна омраза и пародия на управления на финансите, които по всякакъв безхарактерен и подъл начин раждат само напрежение, противоречие и най-вече бездържавност в България през последните 30 години.

На тази опера трябва да се сложи край. Не можем повече да издържаме. Задкулисните пари, стаени в офшорните зони – засега около 4 900 сметки за около 50 милиарда, засечени от международното финансово наблюдение – показват, че българските „спестители“ са просто  едни перфектни, категорични, моделирани новобуржоа, перфектни крадци и нищо повече.

На този стадий от развитието на България трябва да се сложи край. Няма да можем да отговорим на тази необходимост при условие, че не регламентираме въпроса с финансовия контрол по директен и категоричен начин. Надеждата е членството в еврозоната и в Банковия съюз, в контролните механизми със съблюдаване на директивите по отношение на европейското финансово разузнаване.  Трябва да се вкара България в една графа на почтеността, да се наложат принципите на държава с европейски манталитет и с европейска взискателност към контролиращите финансите.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!