Коста Филипов е журналист-международник, потомък на бежански род от Струмица, днес в Република Северна Македония. Дълги години е кореспондент на БНТ, БНР и БТА в Скопие. Бил е главен редактор на в. “Народна младеж“ и директор на програма „Хоризонт“ на БНР.
България стопира преговорите за членство на Северна Македония в Европейския съюз. Какво доведе до това решение и очаквано ли беше?
Аз предлагам да използваме формулата не „стопира”, а „отлага”, защото все още имам надежда, че до края на годината, когато изтича шестмесечното ротационно председателство на Германия на Съвета на Европейския съюз може би все пак ще се намери някакво решение. А що се отнася дали беше очаквано, да, разбира се, че беше очаквано. Още през миналата година, когато през октомври българското правителство прие своята рамкова позиция за отношенията с Република Северна Македония, след което беше потвърдена от Народното събрание с пълно единодушие на депутатите, стана ясно, че този път България може би ще предприеме по-твърда политика. Исканията са ясни, те са записани в рамковата позиция на кабинета и Народното събрание така, че в Скопие имаха достатъчно време да прочетат, да осмислят, да си направят сметката дали България и този път няма да прояви някакъв остатъчен романтичен рефлекс по отношение на тях и така да се каже както майка прощава на дъщеря, да ги „пусне” към Европейския съюз. Миналата седмица участвах в едно предаване на една телевизия от Скопие и ме попитаха ама защо точно сега ни спирате? Кога да ви спираме? За вас е ясна нашата позиция от преди една година. А човекът, който най-много е обвиняван за случващото се Красимир Каракачанов ги говори от 30 години. Не ви ли стана ясно какво се мисли в София по този въпрос? Ама вие ние пуснахте за НАТО, казват македонците. НАТО беше друга работа, не бива да сравняваме членството в НАТО с членството в ЕС. Членството в НАТО на Северна Македония беше една геополитическа задача, която трябваше да бъде изпълнена и в която България изигра своята роля чрез подписване на договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, след което разбира се последва и Преспанският договор с Гърция и всичко беше наред така да се каже. Сега обаче се случи това. Така, че не бива да се мисли, че има някаква изненада в българската позиция. Има изненада в твърдостта, която беше проявена малко, защото през тези три години след подписването на договора в двустранния диалог между София и Скопие се създаде един особен механизъм, един особен инструмент, който май се оказа най-важен от цялата палитра от дипломатически и политически средства и това е личният диалог между премиерите Зоран Заев и Бойко Борисов. Така се получава, че ако има някаква заплетена ситуация, някакво нерешаване на въпроса, виждаха се двамата, прегръщаха се, казваха какви братя и приятели, че са най-верните и някак си всичко се разрешаваше.В сегашния случай виждате нашият премиер се оттегли, няма го. Той експонира на преден план вицепремиерът Екатерина Захариева, Красимир Каракачанов пък сам се експонира естествено. Захариева отнесе най-големите закани от другата страна, които напълниха социалните мрежи след като стана, че този път прошка няма да има.
Според Вас неслучайно премиерът стои по-встрани този път?
Естествено, че не е случайно. Причините са няколко. Първо- не иска да си разваля приятелството със Зоран Заев, имат си личен терен, на който двамата си сътрудничат, който не е публичен, на който очевидно и двамата държат, но който в крайна сметка помага за едно равнище на отношенията между Скопие и София така. Втората причина е, Борисов не иска с някаква активна роля в цялата тази ситуация да дразни Ангела Меркел, германците и Брюксел, както знаете в Берлин много настояват да изпълнят обещанието си и да увенчаят своето председателство с първата междуправителствена конференция между Република Северна Македония и Европейската комисия, което всъщност е стартът на преговорния процес за членство. Германците също се стремят да запазят своя престиж на водеща държава в Европейския съюз, от която всичко зависи. И те виждам, че не са толкова настоятелни към нашите политици да се отстъпи и да се направи компромис, под формата „ние не разбираме този ваш двустранен конфликт, а без разчистване на двустранните отношения, това е принцип на Европейския съюз, няма път напред”/ защото Европейският съюз не може да се разправя с двустранни въпроси между страните-членки./
Какво толкова лошо е написано за България в македонските учебници? Кои са основните македонски митове срещу България?
Основните митове са, че цялата българска история, още от национално-освободителните борби, Възраждането, а даже и от времето на Александър Македонски, от антични времена, едва ли не нашата българската история е всъщност историята на Македония. И на езика, който бил на не знам си колко хиляди години. Докато работих като кореспондент в Скопие много пъти съм се учудвал на наглостта на техните т.нар. учени, които откриваха какви ли не факти и артефакти, които според тях доказват някаква античност, антични корени на сегашните македонци. Например прословутият Розетски камък, с неговите три вертикални надписа, един от техните учени проф.Томе Саздов заяви, че средната колона е старомакедонски език, което е пълна историческа глупост. Това, което е написано в македонските учебници е характеристиката на българите като татари, като тюркско племе, което няма нищо общо със славянството, следователно македонците са славянски народ така, че ние нищо общо нямаме едни с други. Към това се прибавя по-новото време, когато е историята на 19 век, когато Царство България анексира 1941-1944 година Македония и българите са наречени фашисти, убийци т.н Ето в това се възпитава младото поколение в Република Северна Македония сега, а и не само сега, през целия югославски период и в 30-те години на свободна и независима Македония. И затова една от задачите, да не кажа и основната задача на историческата комисия, която беше създадена с договора, беше да преоцени фактите в общата ни история и да направи съответните промени в учебниците за средно образование в Северна Македония и съответно и в България. Да се коригират някои текстове, за да са по-коректни и исторически верни.
Работи ли още сръбската и руската пропагандна машина в Македония?
Не знам защо върви непрекъснато тази „опорна точка”, че Русия била директно замесена във всички тези ситуации и че тя директно щяла да има някаква полза. Русия винаги е действала опосредствено чрез Сърбия. Сърбия е тази, която присъства много активно в културното, духовно и медийно пространство в днешна Република Северна Македония и никога не е излизала оттам. На въпроси какво сме се вторачили в тази история с македонците, защо само с история се занимаваме, а с какво друго да се занимаваме? Гърция вече влезе плътно в икономиката на Северна Македония, значи икономически гърците са там. Сърбите са в духовното, културно и медийно пространство, албанците със своя етнос присъстват с всичките си параметри, на нас какво ни е останало, освен една история.
Зоран Заев обаче каза в свое телевизионно интервю, че не е работа на политиците да гледат историята. По думите му историята е дело на историци, а политиците не обсъждат исторически въпроси
Ами може и така да се каже, макар че техни политици съм чувал лично няколко пъти проф. Любомир Фръчковски, известен техен политик от прехода, от първите години на независимостта, който даже тук на една лектория в Македонския научен институт каза какво да се лъжем, историята е толкова сложно нещо, че не бива да се оставя на историците, а трябва политиците да решават историческите въпроси. Съвместната историческа и образователна комисия, която беше създадена с Договора правилно беше създадена с някакви идеални цели, идеални представи как всичко ще се изчисти в рамките на общата ни история. Но тя беше създадена и за да един комфорт, за едно удобство на политиците от двете страни, които не са изкушени от историята. Нито Бойко Борисов, нито Екатерина Захариева, нито останалите от правителството у освен Каракачанов, са изкушени от историята или я познават достатъчно добре. От другата страна ситуацията е горе-долу същата. Тогава те казаха следното, ето вие се занимавайте с историята, вие спорете, по академични методи, както си решите тека, не ни пречете на нас, ние да си правим голямата политика. Само, че голямата политика не се направи, нито се осъществиха някакви обещани инфраструктурни проекти, нито се засили икономическото сътрудничество, нито се прокараха някакви железопътни линии, нито се оправиха пътищата между двете столици, нито стана по- активно културното и научното и всякакво друго сътрудничество с Република Северна Македония. Изведнъж се стигна до там политиците да искат от историческата комисия повече резултати, на основата на които да си изградят своето политическо поведение. Това беше според мене много важна грешка и за съжаление тя продължава.Иначе научният дебат, който се прави в историческата комисия, е бавен и спокоен. Политическото време има съвсем друга динамика. И двете времена се разминават сериозно и обвързването на едното с другото никога според мене не носи резултат.
Какво спечели и какво загуби България от отлагането на старта на преговорите?
Ако има някаква печалба, това е, че показа хомогенна, консолидирана, единна позиция на държавата между управляващи, опозиция и общество по отношение на Република Северна Македония, а загубите тепърва ще ги преценяваме. Една от първите загуби, които могат да се очакват, понеже очаквам рефлексите при такива ситуации оттатък в Скопие, е нов тормоз на хората, които се изявяват като българи в Северна Македония.
Рискуваме ли да изпаднем в изолация?
Защитниците на тезата, че е трябвало да пуснем Република Северна Македония твърдят, че ние в момента сме в пълна изолация и никой не ни разбирал. Това, че никой не ни разбира е вина и на българската дипломация, която не е достатъчно активна да обясни на своите партньори в Европейския съюз същността на нашите претенции, същността на спора с Република Северна Македония. Има го този момент, но в крайна сметка ние сме членове на Европейския съюз и надявам се, че чувството и принципа на солидарност и на взаимно разбиране и на партньорство в Европейския съюз да бъде задействано в крайна сметка и България да бъде третирана като член на Европейския съюз, който има някакви съображения по отношение на другите членове. В крайна сметка съюзите се създават за това, за да защитават интересите на своите членове преди всичко, а не на кандидатите за този съюз.
