Адвокат Марин Марковски практикува от 1975 година, като опитът му е изключително голям с водеща специалност наказателно право. В активната кариера на адв. Марин Марковски са преминали най-тежките наказателни дела на територията на Република България. Това са престъпленията против личността, длъжностни присвоявания, безстопанственост, дела свързани с европейските фондове, данъчни престъпления, контрабанда.
Вие бяхте адвокат на Абдула Буюк. Защо съдът тогава не разреши екстрадицията му и се произнесе в негова полза?
Съдът не разреши екстрадицията и се произнесе в негова полза, защото ние събрахме доказателства, свързани със самата документация, която обслужваше искането за екстрадация. И в тази документация ние открихме липса на сериозни аргументи за необходимостта той да бъде екстрадиран. И тъй като, за да бъде екстрадирани граждани трябва да има извършено престъпление, трябва да има данни за това, трябва да има доказателства за евентуална присъда. Изобщо екстрадацията се организира по нашия наказателен-процесуален закон и по нашите закони по един много прецизен начин да се защитават интересите на този, когото претендират, че трябва да бъде екстрадиран. Ние направихме сериозни усилия да убедим съда, че причините за екстрадацията са политически съображения, което по нашия закон е недопустимо да се извърши тази екстрадация. И съдът прие, че в това производство няма достатъчно доказателства, които да убеждават съдебните състави съобразно фактите и закона, че той трябва да бъде екстрадиран в Турция. Така, че ние постигнахме професионален успех. Разбира се той не се дължи на нашата изключителност, а на точното приложение на закона и на разумния поглед на съда. Искам да добавя нещо, че когато имаме един процес, редовен наказателен процес, в името на истината този общ коментар в селския хор съдиите са подкупни не отговаря на истината. Разбира се няма идеална институция, но съдът, когато получи фактите и когато законът е ясен той прави. Така, че просто в случая съдът изпълни закона и отказа екстрадация. Това е, което се случи по делото. Много важно е, че в случая, което е от най-големите блага на нашата професия, не се интересуваме от политическа конюнктура, не се интересуваме от високопоставени някъде поставени горе далече по върховете на властта и какво е тяхното решение, нито какви съображения имат, нито някакви други неща, които са извън фактите и закона. Използвам случая да кажа. Няма цивилизация, няма разумна държава, няма добро общество, няма спокоен живот на хората, ако не се прилага законът. Не че имам против висшите съображения някъде нагоре по върховете, те някой път са продиктувани от интересите на държавата, но ако заради тях се загърби закона това е удар по цивилизацията, тя цивилизацията не е ванадиева, като започнеш много да я удряш тя започва да отива някъде в задния двор. Разбира се аз не мога да правя никакъв политически коментар. Това е, което се случи, когато той беше при нас заради екстрадацията. След като го оставиха в България той вече не поддържаше връзки с нашата кантора. Той не потърси контакт, защото други колеги поеха да се занимават с него след това. Аз му дадох съвет в процеса на делото, че има начин да остане в България или като му даде президентът политическо убежище или там по Закона за чужденците има една процедура, която може да го остави в България. Не искам да критикувам колегите, но те просто не направиха тези усилия, защото имаше пак редовен ред, който оставя в България. Оттам нататък вече е един шпионско-дипломатически политически трилър, в който аз изобщо нямам намерение да влизам, защото не знам фактите, защото не е коректно и защото мога да бъда неточен.
Имате предвид, че ваши колеги, които той е наел впоследствие е трябвало да му помогнат да получи политическо убежище, но те не са направили всичко възможно?
Аз не критикувам работа на колеги. Може това да е било негово желание. Аз казвам само това, което аз съм направил и което знам. Просто е – ние сме хирурзи, на маса има пациент, правим му една успешна операция, зашиваме го и го пускаме да си ходи. Оттам нататък нищо не можем да направим.
Вие казахте, че не искате да влизате в политически коментари, но все пак защо според Вас управляващите са потърсили и намерили начин да заобиколят това решение на съда?
Никога не карайте адвокат Марковски да говори срещу управляващите, защото татко ми казваше, който е адвокат с 50 години практика, един адвокат не се занимава с политика и с мотика. Поговорката е шеговита, но в нея има разум. Вижте какво е вълшебството на нашата професия. Политиката е нещо меко казано динамично. Там по някой път стават неща, които не са лицеприятни меко казано, защо ние да влизаме в тази мъгла, която по някой път може да бъде с лош дъх. Когато си имаме закон, когато си имаме факти, когато ние си знаем закона, отстояваме интересите на нашите клиенти. За мен няма значение кой е премиер. Като се започне от Мила Гешева и се стигне до тези всички, които ги обвиниха по случая Луканов, никога не съм търсил политически привкус в моите задачи. То не е и правилно, не е в интерес на клиента.
Вие сте опитен адвокат. Как преценихте поведението на Буюк тогава? Като опасен терорист или по-скоро като политически неудобен на Ердоган?
Вие отново по много деликатен начин задавате пак въпроса за политическата обстановка и рамката на тези събития. Но за да е нещо конкретно ще Ви кажа за държането на Буюк. Той влезна един възпитан и уплашен човек, защото го карат с белезници. Когато някой го карат с белезници в залата държането му е най-нормалното да е уплашено и притеснено. Ние не сме имали с него разговори за начина му на живот, защото това е извън предмета на делото. Бихме го направили ако е в негов интерес. Така, че ние за неговата дейност, за политическите му разбирания, дали е там свързан с някакъв друг турски лидер в Америка, пък с Ердоган, попрехвърлили сме вестниците, трябва да сме четящи хора. Но това нас не ни интересува, аз не мога да кажа дали той е терорист. Като негов адвокат обаче ще кажа ясно и категорично. Ако някого го обвинят в тероризъм те трябва да го докажат това. Могат да кажат за всеки. На един много приличен ходжа могат да му кажат, че е терорист. Това прави ли го терорист? Така, че за да има такива изводи, трябва да има и доказателства. То и в журналистиката е така.
Казвате, че не е работа на адвокат да се бърка в политиката. Но все пак накрая един въпрос. Редно ли е политическите сметки да надделяват и да са по-важни от българското и международното право?
Отговорът е категорично не. Никога дипломатически и политически сметки не трябва да надделяват над точното приложение на закона. Наруши ли се този принцип, казах го и в началото на нашия разговор, това означава, че живеем в нецивилизовано общество. Има една хубава българска поговорка. Когато се наруши законът това е мечката в съседния двор на комшията.Когато го нарушат закона за някой, утре ще го нарушат и за тебе. Затова трябва да се спазва този принцип. Хората трябва да разберат, че всеки един трябва да уважава и почита закона, да го изпълнява. Разбира се ако нещо не му харесва може да иска да бъде променен, но когато той действа трябва да се прилага.
