Милко Недялков е завършил ловешката Езикова гимназия и журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Москва.
Бил е областен председател на БСП в Ловеч. Шест мандата е бил общински съветник от левицата, а два пъти – председател на Общинския съвет. Бил е областен управител на област Ловеч.
Депутат е в 44-то НС, избран от 11 МИР-Ловеч. Член е на парламентарните комисии по труда, социалната и демографската политика и за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.

Господин Недялков, има ли смисъл според Вас от свалянето на ДДС и ще бъдат ли намалени цените за потребителите в резултат на това?

Според мен законът се приема като една антикризисна мярка след епидемията от COVID-19 и се опитва да помогне на най-пострадалите в бранша. Такива наистина са ресторантьорите, които по време на пандемията не работеха и търпяха загуби. Те трудно възстановяват и своята бизнес дейност. На тях се дава един срок от година и половина, но моите опасения са обаче, че тези мерки, които се предприемат с намаляване на ДДС, няма да намалят въобще цените, които ще плаща потребителят и то не само при ресторантьорските услуги, където тези неща вече бяха заявени. Спад на цените няма да има, просто се подпомага с данъчния кредит този бранш.

Но съвсем друго е предложението, което го има в закона за книгите и книжните изделия, както и за детските храни и памперсите. Там например едва ли ще стане да се намалят цените на книгите, детските храни и памперсите. И аз се питам защо тогава прилагаме тази мярка, щом няма да има намаление на цените. Особено съм обезпокоен за това, че не се прие моето предложение в зала ДДС на книгите да остане постоянно на 9%. Това създава големи несправедливости в бранша. Какво значи една книга, която е тръгнала да се произвежда на 20% да бъде продавана на 9%? Въобще не мисля, че това ще стане. А книгата не е стока, която се реализира веднага, тя не е храна, тя не е изделие на ресторантьорството, което се консумира на момента. Една книга може да се продава и след крайния срок, който е 31 декември 2021 г.. И какво става тогава? Тя по веригата на нейното производство ще бъде с 9 % ДДС и накрая ще бъде продадена с 20% ли? Това питат и хората от бранша, с които проведох доста разговори преди да внеса това предложение. Аз смятам, че ако книгите в България са с 9% ДДС, това е въпрос на политика на държавата към определен бранш. Към хората, които са автори на книгите, които са издатели, които са разпространители на книгите. Имам също така и едно друго виждане, което не се споделя от всички мои колеги. Защо например не се стимулират с по-ниска ставка на ДДС само българските автори? Издателствата също питат защо това не е така, защото в други страни това го има.

Възможно ли е според Вас тази мярка от временна да стане постоянна?

Да, възможно е. Действието на този закон продължава след мандата на това Народно събрание и така или иначе с този закон това Народно събрание прехвърля отговорности на следващия парламент, без да поема отговорност, което смятам, че не е достойно. Един път дадена привилегия в сферата на бизнеса като намаляването на ДДС от 20 на 9% и то за определена група стоки и услуги предизвиква едно неравенство в цялата сфера и тук споделям някои от мотивите на финансовия министър. Защото сега ще поискат намаляване на ставката на ДДС и други браншове и даже някои от тях и доста основателно. Другото, което е, един път вече дадена тази привилегия, тя после много трудно се отнема. Така че ще бъде много трудно след 31 декември 2021 г. да бъде възстановена ставката от 20%.

Каква е Вашата лична прогноза – ще доведе ли до печалба тази промяна в ДДС или по-скоро до загуба?

В различните браншове и сфери ще е различно. Хотелиерите и то по-големите хотелиери, които бързо ще успеят да си възстановят дейността, е възможно да реализират някаква печалба. С този закон Парламентът ги задължи да имат и по-висок праг на плащанията за социални осигуровки, което също е интересно дали ще бъде спазено или не. Интересно е също, че в последния момент Парламентът обърна минималната работна заплата като праг в ресторантьорството и хотелиерството, което за мен е също един показател, че едва тук ли ще има много постъпления в сферата на социалното и здравното осигуряване. Проблемът е, че печалбата, която остава в ресторантьорския бизнес, трябва да бъде използвана за нови инвестиции, за разширяване и подобряване качеството на услугата, а не просто за печалба, която да прави по-големи различията, които така или иначе съществуват в нашето общество.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!