СДС, Румен Христов
На снимката: лидерът на СДС Румен Христов
Румен Христов е доктор по икономика. Член на СДС от началото на 1990г. Един от основателите на СДС в община „Студентска“.
От 2009 г. е заместник – председател на СДС. След спечелване на отворени първични избори срещу представителя на ДСБ, е издигнат за кандидат – президент на автентичната десница през 2011г.
Бил е заместник-министър в кабинета на Филип Димитров и два пъти министър на земеделието и храните в кабинета на Ренета Инджова и в правителството на Стефан Софиянски. Бил е съветник на д-р Жельо Желев.
От 1997г. до 2002г. е главен секретар на Администрацията на президента Петър Стоянов.
Народен представител и Председател на комисията по земеделието и храните в 43 – то Народно събрание.
На Националната конференция на СДС на 7 юли 2018 г. той беше избран за председател на партията.

Г-н Христов, два пъти през годините сте били министър на земеделието. Затова няма как да не започнем разговора с една много актуална тема – записът с министър Десислава Танева. Вие как ще коментирате изказването й?

Аз смятам, че няма никакъв умисъл в това, което казва тя. Действително ми се струва, че е извадено от контекста и че трябва да се търси опит от страна на министър Танева, да се направи всичко възможно българските производители, които са коректни и които работят, да получават своите помощи, а тези, които злоупотребяват да бъдат наказани. Наказанието е неполучаване на субсидии.

В този смисъл трябва да се гледа според мен и изказването, тъй като  в крайна сметка действително има опити за злоупотреби и то не само в България.

Те трябва да бъдат пресичани, трябва да бъдат много категорични тези, които осъществяват проверките и да не бъдат допускани такива опити и злоупотреби дали с европейски или национални средства, няма никакво значение.

Как изглежда държавата икономически след коронавирусната пандемия? Какво беше направено и какво можеше да бъде направено още?

Първо, ще започна със здравните мерки. Според мен те бяха приети навреме, дадоха своите резултати, виждаме, че България е една от страните с най-ниска смъртност на брой население, макар че всеки човешки живот е ценен и тези около 150 жертви на коронавируса също са болезнени за техните близки, пък и за обществото ни като цяло. Що се отнася до икономическите мерки, те малко закъсняха. Разбира се, икономиката не е в подем, тя е в застой, тя е в тежко положение, защото коронавирусът се отрази не само върху българската икономика, не само върху европейската икономика, а върху световната икономика като цяло.

Аз съм умерен оптимист за възможностите, които стоят пред българската икономика. Надявам се, че стъпка по стъпка ще започнем да възстановяваме дейността на всички икономически субекти.

България е преживяла и по-тежки икономически кризи. Имам предвид 1996-97 година, а и преди това, в началото на промените. Сега нещата не зависят толкова от нас, доколкото обстоятелството, че ние сме голям износител, малка икономика, отворена, зависими сме от износа, който осъществяваме за Европейския съюз основно  и се надяваме икономиката в ЕС, Германия и други държави, които са наш главен контрагент, да започне да работи, за да можем да продаваме произвежданата за тези държави продукция.

По време на карантината много сектори бяха спрени, не само у нас, но и в цяла Европа. Имаше затруднения в доставките на плодове и зеленчуци, например. Смятате ли, че пандемията помогна на земеделския сектор повече, отколкото да му навреди?

В известен смисъл, да. Предвид нарушените доставки от гледна точна на мерките, които бяха наложени и ограничението на транспорта, независимо от това, че бяха оставени зелени коридори и това беше правилно, много голяма част от продукцията, която се произвежда в България, не можеше да се изнесе, но пък тя беше предложена на вътрешния пазар и беше потребена от българските потребители.

Истината е обаче, че ние не можем да задоволим нуждите на българското население с всички продукти, които се слагат на нашата трапеза и в този смисъл имаме нужда от възможността да изнасяме и да внасяме.

Бяха направени стъпки към това да се даде възможност сектор „Земеделие” да не бъде ограничаван, бяха разхлабени мерките, когато ставаше дума за работа на полето, за засяване на новата реколта, за прибиране на новата реколта, така че това е един отрасъл, който изпита своите затруднения, от една страна, но, от друга страна, е леко облагодетелстван от гледна точка на това, че голяма част от дейността се извършва на открито и там опасността от събиране на много хора на едно място беше по-малка и това ни даде възможността да работим за увеличаване на производството на българската земеделска продукция.

Каква е общо политическата обстановка в страната? И още нещо: предстоят избори следващата година. В какво състояние е СДС и мислите ли вече как ще се явите на изборите (самостоятелно или в коалиция, както се явихте на европейските избори)?

Нещата в страната, свързани с политиката, която се провежда от управляващите, от една страна, изглеждат стабилни, а, от друга страна, не толкова стабилни от гледна точка на това, че много политически субекти желаят да има предсрочни избори. За мен провеждането на предсрочни избори малко повече от половин година преди тяхното редовно провеждане не е толкова смислено.

В крайна сметка вървим към приключване на мандата и аз съм убеден, че този мандат ще бъде изкаран от сегашното управление. Така е може би по-полезно за икономиката като цяло предвид факта, че коронавирусът имаше много тежко влияние върху икономиката и сега бързата смяна, минаването към предсрочни избори, към служебен кабинет, после формиране на нов кабинет, би разстроило в известен смисъл работата на ведомствата, но в крайна сметка решението дали ще има предсрочни избори зависи най-вече от тези, които ни избират и от желанието им да се случи това или не.

Зависи дали ще има протести, които ще предизвикат едно такова предсрочно явяване на избори. Много са факторите, които определят тези неща. До голяма степен и икономическите мерки, за които аз казах преди малко са един катализатор и едно недоволство, защото, първо, те закъсняха малко и второ, най-широко рекламираната мярка за преодоляване на последиците от коронавируса – 60/40, в помощ на всички български бизнесмени нещо не сработва.

Очевидно, че има нужда от промяна, щом само около 6, 7% от средствата, отделени за нея, са усвоени, нещо трябва да се промени, да се усъвършенства и облекчи начинът, по който се кандидатства, за да може да бъде по-широко достъпна. Разбира се, има натрупано недоволство у тези, които бяха принудени да спрат да работят, но в крайна сметка мисля, че вървим към приключване на редовен мандат на това управление и провеждане на най-редовни избори.

Що се отнася до СДС, разбира се, една партия трябва да се готви за парламентарните избори, които за мен са най-важните. Те дават облика на политическата формация, те осигуряват възможност политическата формация да присъства в Народното събрание – там, където се прави  голямата политика и в този смисъл СДС работи много активно и е амбициран да присъства в следващия Парламент.

Мисля, че го заслужаване. Тези дни празнувахме онзи невероятен, огромен митинг на надеждата на 07.06.1990, който показа, че зарядът, който имаше тогава, макар и развит през годините, все още е налице и тези хора, които вярваха, заслужват да имат своето представителство в Парламента.

Що се отнася до това как ще се явим, разбира се, е твърде рано да кажем, защото ако говорим за евентуалното сътрудничество с ПП ГЕРБ,  с които бяхме на последните избори – изборите за Европарламент и избора на г-н Александър Йорданов, ярък представител на СДС за евродепутат, както и впоследствие сътрудничеството на СДС и на ГЕРБ на местните избори и доброто представяне на СДС, предполага, че ще търсим допирателни точки с ПП ГЕРБ.

Това естествено са най-голямата дясна партия, член на ЕНП, и най-старата дясна партия, член на ЕНП, ГЕРБ и СДС и е нормално те да търсят допирни точки. Но в крайна сметка зависи от напасването на програмите на двете формации и намирането на общ език. Важното в момента е да работим по програмата си, ние работим много активно и тя е готова в най-общ вид.

Ние сме заложили нашите виждания за бъдещата наша програма – какво ще направи СДС в следващия Парламент, кои са най-важните неща, зад които заставаме и кои са тези, които ще бъдат предложени на българските избиратели, очаквайки тяхното одобрение и тяхната подкрепа.

На 7 юни 1990 година – на Орлов мост в София СДС събира най-големия митинг в историята на България – 1 милион души. Какво се случи от тогава до днес за демокрацията у нас?

Демокрацията е нещо, за което трябва да се борим всеки ден, тя не е завоевание, постигнато веднъж завинаги. Аз с гордост заявявам, че СДС е партията, която промени България. В буквалния смисъл на думата промени България.

България днес е член на голямото европейско семейство, ние сме член на НАТО, член на ЕС, кандидати сме за еврозоната. Нашите граждани пътуват свободно, учат, работят в чужбина.

Залети сме с всякакви западни стоки, изнасяме нашата продукция, има много чуждестранни инвеститори в България. Разбира се, могат да се случат и още по-добри неща, но като че ли не можахме да изпълним всичко, което беше заложено като идея, като заряд от СДС.

Незабравим ден за мен. Имах щастието да бъда съвсем близо до централната трибуна, познавах много добре председателя на Демократическата партия господин Кюркчиев и говорителя на СДС господин Георги Спасов, които ми помогнаха да бъда в центъра на този магически ден.

Но разочарованието, за съжаление, остана. Истината е, че впоследствие много хора попречиха СДС да продължи да изпълнява ролята, която имаше в обществото, а тя е проевропейската ориентация на България, развитието на пазарната икономика, демократизирането на България, плурализма. Всички тези неща, за които тръгнахме заедно на този митинг.

3 дена след това загубихме изборите, за съжаление, но не бива да забравяме и ролята на нереформираната комунистическа партия в България, която през всичките тези години пречеше на проевропейското развитие на страната.

Да не забравяме и че България беше единствената страна в Източна Европа, в която бившата комунистическа партия спечели първите свободни избори. После имахме едно твърде кратко управление от правителството на СДС, което не можа да стартира реформите, след което имахме един застой от 6-7 години, които ни отдалечиха от тези страни, които са източноевропейски, но приближили се до голяма степен до старите страни членки на ЕС.

 

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!